Бе притъмняло съвсем, когато на пътя им изникна лесът, за който им разказа морякът. Гората бе по-зловеща и от черната пустош, с разкривени дървета и съвършено голи клони, посипани със сняг.
Вълците вече бяха на не повече от сто метра и ги следяха неуморно, изплезили раздвоени езици като да се смеят.
— Няма смисъл да бягаме повече! — извика Джефри и изтегли Меча си. — Да се бием още сега!
Оръжието му засия с бледосиня светлина, подобно на вход към отвъдното. Щом го зърнаха, вълците започнаха да ръмжат.
— По-добре да стигнем гората — съгласи се наполовина Сианна и приготви лъка си за стрелба. До тях Чарли преглътна и изтегли Меча на Дракона. Това оръжие имаше още по-силен ефект върху странните вълци и накара козината им да настръхне.
— Не им харесва — коментира Хелана и без предупреждение избълва струя пламък към зверовете, като ги накара да отстъпят още няколко крачки назад.
— Да бягаме!
С тези думи четиримата хукнаха към гората. Скрежът под стъпките им хрущеше подобно изпочупени кости, а зад гърбовете им воят на вълците избухна, извиси се до кресчендо и в следващия момент зверовете се втурнаха подире им.
Тъкмо стигнаха черните дървета, когато облачният смог на небето се разсея и отстъпи място на зелена, прокажена луна. Групата зае позиция с гръб към дърветата и с лице към прииждащите вълци. Очите на изчадията блестяха в нощта, червени и кръвожадни.
Стрелата на Сианна изхвърча и се заби в окото на един от вълците. Той падна беззвучно и се разпадна на купчина сняг. Два вълка скочиха върху Хелана и подобните им на висулки зъби разкъсаха люспите й. Дракончето извика от болка и повали единия от нападателите със струя пламък, но другият я събори на земята.
— Не! — изкрещя Чарли и понечи да пристъпи към зеления дракон, но на пътя му изникнаха други два вълка. Челюстите им защракаха към него, а той трябваше да размахва меча си във всички посоки, за да ги задържи настрана.
Сианна междувременно простреля още един вълк, но този път стрелата й само раздразни звяра и елфата се принуди да се покатери на дърво, за да избегне огромните му нокти, които се забиха в черната кора, от която закапа гадна смола.
Два вълка заобиколиха Джефри. Той замахна към първия с Меча на Дракона, но тогава вторият го захапа за лявата ръка. Младежът извика от болка, изпитвайки болка все едно ръката му е напъхана в лед, но се съвзе и наръга чудовището в корема, с мъка се изправи и насочи оръжието към първия звяр.
Вълкът изплези език, муцуната му придоби насмешлива гримаса и скочи в атака.
— Проклятие! — извика Джефри, но успя да го пресрещне с Меча. Снежният вълк се наниза на острието и нададе неистов предсмъртен вой преди да се разпадне на купчина сняг.
В това време Сианна направи салто напред и в полет простреля своя вълк в тила. В този момент вълкът, нападнал Хелана се разпадна на мръсна вода, разтопен от пламъците й. Люспите на дракона обаче бяха целите в кръв.
— Чарли… — пророни тя.
Чарли обезумя и се хвърли към единия от нападналите го вълци вдигнал Меча на Дракона над главата си. Звярът се стъписа и не успя да се предпази от последвалия удар и се превърна в мръсна пряспа.
Оцелелият вълк се метна напред, търсещ шията на Чарли, в полет обаче го посрещна Меча на Леда, вдигнат от Джефри.
Купчини сняг паднаха по черната пръст.
Чарли дори не благодари на приятеля си, а се втурна към падналата Хелана.
— Обичам… — просъска дракончето немощно.
— Само не и ти! — просълзи се момчето.
— Те… — довърши Хелана и от устата й се процеди струя кръв.
— Не! Няма да стане! — бръкна под бронята си и извика. — Боже, ако те има — от очите му покапаха сълзи, които се изпариха щом докоснаха повърхността на Перлата, — събуди силата на този камък… Спаси я…
Перлата грейна и от нея се изстреля лъч, обвивайки тялото на Хелана. Дракончето потръпна, но след това разпери криле и изрева:
— Обичам те! — И придоби човешката си форма, за да обвие ръце около любимия си.
— Ама тя е можела да става на момиче? — учуди се Джефри. — Ти за това ли си толкова близък с нея?
— Остави ги на мира и дай да ти видя ръката — скастри го Сианна.
— Е, сега, ухапали са ме. Няма да умра.
— Дай да видя и ще ти кажа — натърти елфата. — Няма, ама за по-сигурно ще разтрия китката ти с един мехлем.
— Щом това те прави щастлива.