Нито Джефри, нито Чарли го бяха виждали някога, но го познаха мигновено. Устите и на двамата зяпнаха в шок и ужас.
— И така — усмихна се мъжът, — архимаг Санарос живее отново.
Глава XXVI
Завръщането на Прокълнатия
— Това не е възможно — промълви Чарли, — просто не е възможно.
— Великият крал Александър… — понечи да каже Джефри.
— … лорд Дакавар — допълни Чарли.
— Да, да — раздразнено отговори Санарос, — неприятни спомени от доста дългия ми живот. Но това е минало. Сега сме само ние тримата.
Прокълнатия приближи момчетата, които бяха пребледнели от ужас.
— Как… — отвори широко очи Чарли и Санарос се засмя.
— Да, как е много добър въпрос. Дълга история. Както знаете, някога бях убит, предаден от собствения си рицар, който се жертва за така наречения велик крал, в действителност момче, по-глупаво и от вас самите. Опитах се да измамя древното пророчество, но уви…
Прокълнатия отпусна ръце. Изглеждаше някак обезверен.
— Векове кроежи и изпипване на нещата отидоха на вятъра — въздъхна. — На всичко отгоре бях ликвидиран в Ралмия, убит, при това, като че ли навеки. Но аз мога да чакам. Събудих моя непотребен син, барон Саркорос. Успях да му внуша налудничавата амбиция да разкъса воала между света на живите и този на мъртвите с Перлата на Феникса. Това стигаше, за да възкръсна. Той явно не го разбра и тръгна на свой ред да прави дете, което провали всичко. След този неуспех прецених, че е по-добре да изчакам. Но когато амбициозен млад елф на име лорд Асмоел започна да експериментира с черната магия и не успях да се сдържа. Свързах се с него и успях да си отмъстя на елфите, като покварих част от тях напълно. Граф Вайлъс например е един от най-добрите слуги, които съм имал някога. Голям сладур беше. Междувременно Асмоел успя да създаде фалшива Перла на Феникса с Изумруда на Базилиска. Този изкуствен талисман се оказа достатъчно силен, за да ми позволи да се промъкна в Ралмия. Изумруда обаче няма силата да вдигне армията от живи мъртъвци, която ми трябва. Това може да стори само Перлата на Феникса. Затова исках Дракол да ми я донесе. Вместо това я донесохте вие.
Прокълнатия се усмихна.
— Два двойника на онзи Алекс, с които да се позабавлявам.
Чарли вдигна Меча на Дракона с дясната си ръка и Перлата на Феникса с лявата:
— Пропускаш нещо, Санарос — рече момчето. — Перлата е в мен и не смятам да ти я давам. Напротив. В името на всичко свято, унищожи този зъл дух!
Нищо не се случи.
— То в тоя замък няма нищо свято останало — коментира Джефри и вдигна меча си към Прокълнатия. — Деде, не мърдай!
Чарли все пак не се отказа и повтори призива си към Перлата.
— О, я стига — махна с ръка Прокълнатия и артефакта се отскубна от ръката на момчето и полетя право към мястото, където допреди мигове бе стоял Изумруда на Базилиска. — Не си ли чувал, че е опасно да се занимаваш с магии? Перлата на Феникса може да се ползва само с истинска, изгаряща любов. Затова успя да спасиш твоето драконче в снежната пустош, мили мой. Като всичко, което се числи към така нареченото добро обаче, Перлата може да бъде заблудена. Като й попея със заклинанията си, тя се изпълва с истинско съчувствие към умрелите и ги връща към живот.
Прокълнатия приближи Перлата:
— Ето сега например, ще я убедя да върне приятелите на лорд Асмоел. — Старецът махна с ръка към костите, които изпълваха тронната зала и изсъска някакво заклинание на непознат език. — Моят език — усмихна се Прокълнатия, сякаш прочел мислите на момчето. — Някога и орките го ползваха, преди да го забравят при мъдрото управление на потомците на уж великия крал Александър.
Момчетата не го слушаха, а с ужас наблюдаваха как скелетите в стаята се издигат, стиснали разнообразни оръжия в ръце.
— Когато дойде в Ралмия, Алекс въобще не можеше да се бие — каза Санарос. — Я да проверим как е при вас. — Прокълнатия щракна с пръсти: — Убийте ги!
Немъртвите се поразклатиха за секунда-две, сякаш се разкършваха, а след това нападнаха, подскачайки като марионетки. Скелетите бяха шестима и бързо притиснаха двамата младежи.
Чарли посрещна ударите на четирима, с почти затворени очи, доверявайки се на инстинкта си и на Меча на Дракона. Не след дълго премина в контраатака и Меча на Дракона пръсна черепа на първия скелет, а после на втори, на трети. Последният скелет явно бе принадлежал на велик фехтувач, тъй като завъртя сабята около себе си в умопомрачителен стоманен вихър. Щом оръжието му се кръстоса с Меча на Дракона обаче, Чарли успя да вземе предимство и след минута-две яростна размяна на удари пръсна костеливото създание на части.