В това време Джефри бе успял да срази единия от двамата скелети, които го бяха нападнали и го обезглави с един-единствен точен удар. Другият скелет обаче имаше дълга алебарда, която въртеше като бойна тояга. Той държеше Джеф настрана и непрекъснато го удряше по доспехите, карайки го да размахва безпомощно Меча насам-натам, неспособен да достигне противника си. Скелетът успя притисне Меча на Леда към земята с острието на алебардата си и стовари дървената дръжка в главата на Джефри, като свали шлема му и го просна на земята, замаян.
Немъртвият вдигна алебардата за последен удар, който така и не дойде — Чарли го посече в гръб и прекрачи разпадналите се след удара му кости, за да приближи падналия си приятел.
— Добре ли си, Джеф?
— Това нещо, което Сианна казва — младежът изплю една кървава храчка на земята, — че съм добър като тебе, просто не е вярно.
— Остави ме тогава да довърша това. — И се извърна към Прокълнатия: — Сега ще умреш, старче!
— О — отвърна Санарос, — така ли? И как ще стане това, миличък?
— Не се прави на самоуверен. Чел съм историята на Великия Крал Александър. Ти си го нападнал чак когато е захвърлил Меча на Дракона. Аз няма да го направя. — Чарли пристъпи към Прокълнатия.
— Ааа, така значи — Санарос направи крачка назад, а очите му почервеняха. — Е, уверявам те, че нещата просто така се случиха, със и без Меча, за мен разлика няма и за да не бъда голословен…
Червените светкавици изхвръкнаха от очите на Прокълнатия, удариха се в Меча на Дракона и преминаха през него като през проводник, преминавайки и през самата броня на Чарли.
Момчето изкрещя от болка и падна на колене.
— Неприятна изненада, нали, мили мой? — Прокълнатия потри ръце и приближи. Очите му изстреляха нов залп мълнии, които блъснаха младежа в гърдите и го събориха по гръб.
— Истината е — бавно каза Санарос, — че нищо в Ралмия не може да ме спре.
От очите му отново изригнаха мълнии. Чарли зави от болки.
— Остави го на мира, боклук скапан! — Джефри опита да се изправи на крака. Санарос го погледна и пусна залп светкавици и по него, връщайки го във вертикално положение.
— Тц, тц — поклати глава Прокълнатия. — Ниско и нарастващо ниско е нивото на героите в Ралмия.
Светкавиците отново изригнаха към Чарли, вдигайки го във въздуха, за да го стоварят до приятеля му. Двамата запълзяха назад в опит да се измъкнат, докато не стигнаха каменната стена зад гърба си.
— Съжалявам, Чарли — изпъшка Джефри. От ъгъла на устните му се стичаше струя кръв. — Не можах да ти помогна.
— Не се притеснявай, приятелю. Важното е, че се познавахме. За мен беше чест.
И Чарли немощно вдигна Меча на Дракона пред себе си.
— За мен също — Джеф на свой ред вдигна Меча на Леда и кръстоса леденото острие с оръжието на приятеля си.
— Оо, колко мило — изсмя се Санарос. — Като за скулптура сте. Е, сега ще ви увековеча завинаги.
Очите на Прокълнатия отново изстреляха гибелните си заряди и удариха двата Меча точно там, където се бяха кръстосали. Металът почервеня и засъска, започвайки да бълва пара.
В този миг Перлата на Феникса грейна с всичка сила и от нея изскочи светъл лъч, докосна кръстосаните оръжия и изчезна.
— Какво беше това? — попита Санарос.
Кръстосаните Мечове грейнаха в пурпурно зарево и изстреляха към Прокълнатия обратно всичките светкавици, с които ги беше заредил. Санарос изпищя, ударен от собствената си зла магия. Тя го превърна в черното същество, което бе всъщност, тъмен призрак с червени очи, който напразно опитваше да се върне към живот…
… и избухна. Шепа пепел застина за миг във въздуха, преди да се посипе по земята като сняг.
Мечовете на Джефри и Чарли се строшиха с трясък.
Епилог
Вратата зад падналите момчета се отвори със скърцане в стаята нахълтаха Сианна и приелата човешка форма Хелана.
— Спокойно, скъпи — каза елфата, която нежно подхвана любимия си и постави ръката му на раменете си, — всичко е наред. Сфинксът ни пусна, предполагам това означава, че сте се справили с лорд Асмоел?