— Чудесно — кимна Джеф, удовлетворен от отговора. — А сега казвай какво има за вечеря. Надявам се в Ралмия да имате пици.
Вечерята беше обилна, макар пица да нямаше. Двете момчета се чувстваха леко притеснени в присъствието на различни благородници, повечето от които имаха издължени от тежки грижи лица и се хранеха мрачно и без апетит. На Джефри не му пукаше за тях и погълна огромно количество от печената пуйка. Чарли също си хапна добре, макар да изглеждаше по-умислен.
Джефри се замисли: от една страна се радваше, че другото момче е дошло с него в Ралмия. То бе като стълб на реалността в странната обстановка и подсказваше, че това, което се случва с тях не е сън. От друга страна година конкуренция не се забравяше лесно и Джефри все още не харесваше спътника си. Подсъзнателно продължаваше да гледа на него като на опонент който му пречи да се изтъкне. Споменът за загубата по време на битката им с мечове го изнерви допълнително. „Следващия път трябва да спечеля“, зарече се той.
В това време Чарли бе развълнуван, макар да не му личеше отвън, но и доста притеснен. Той бе голям фен на книгите от жанра фентъзи и си спомняше за вълнуващите приключения, за които бе чел през целия си живот. Това което му предстоеше изглеждаше като такъв епичен сюжет, но той си даваше сметка, че в тези истории хората умираха и нямаше гаранции, че той няма да е от тях.
А стоеше и въпросът с Джефри. Младежът беше талантлив и работлив актьор, Чарли не можеше да му го отрече. Беше обаче и надут като пуяк, мнителен, завистлив, алчен и повърхностен. Понякога Чарли трябваше да полага огромни усилия на волята, за да не му изкрещи какво точно мисли за него. Изпита задоволство като се сети как го беше надвил в битка.
След вечеря младежите бяха настанени в широка стая, до която ги отведе ниско и мълчаливо джудже. Джефри забеляза, че мъглата по коридорите вече я няма.
Нямаше нужда да пита, за да разбере, че няма как да се върне обратно в родния си свят. За добро или зло, оставаше тук.
Креватите в стаята им бяха меки, широки и удобни, а в ъгъла имаше приготвени две вани. Поговориха малко, но не стигнаха до нищо съществено в разговора, ограничавайки се до удивленията си от Ралмия и задоволството от хубавата вечеря.
Всеки от тях заспа с убеждението, че не харесва другия.
Глава IV
Подготовка за похода
На другата сутрин ги събуди същото мълчаливо джудже. То им поднесе лека закуска от варено яйце и нарязан домат, след което им съобщи, че магьосникът Дракол е твърде зает, за да им обърне внимание и че трябва да се заемат с бойната си подготовка сами.
Така, след като закусиха и се облякоха в нови дрехи, които според Джефри приличаха на костюми за исторически филм, двамата бяха отведени от джуджето към ниските етажи на замъка, където в широка каменна зала ги чакаше стар рицар с тежки сиви мустаци, представяйки се за сър Макрейд.
— Работата ми е да ви подготвя за всичко, което може да срещнете по пътя си — заяви им.
По мнението и на Джефри, и на Чарли, боят с мечове бе изнурително занимание, но въпреки това беше любимо упражнение и на двамата. Джеф използваше това и за да се фука пред момичетата, тъй като смяташе, че изглежда много чаровен с метален нагръдник, докато размахва дълго стоманено острие насам-натам. Чарли възприемаше боя с меч доста по-сериозно и чувстваше оръжието почти като живо същество, с което работи в синхрон.
Сър Макрейд ги накара отново да изпитат уменията си един срещу друг.
— Искам да преценя какъв стил имате, какви са предимствата ви, какви са недостатъците ви.
— Чудесно — каза Джефри и се ухили, когато Макрейд им връчи по един дървен меч. — Време е за реванш!
Чарли взе своето оръжие и застана срещу него с безизразно изражение на лицето.
— Започваме когато кажеш.
— До колко точки играем? — попита Джефри мустакатия.
— Точки? — не разбра рицарят.
— До колкото кажеш — отвърна предизвикателно Чарли и му намигна.
Джефри се усмихна студено. „Ах, ти малък нахален…“, помисли си той, вдигна меча с две ръце и скочи в атака, за да халоса опонента си с дървеното оръжие. Нападнатият отстъпи като сянка от пътя му и Джеф изпъшка, когато усети удар в ребрата си. Завъртя се към Чарли и започна да удря по меча му, с надеждата да го избие от ръцете му.