В сценичната фехтовка беше учил, че най-зрелищни са тежките удари на острие в острие.
Чарли обаче имаше съвсем друго обучение и се стремеше да отклонява ударите на противника си, като успя да го мушне още няколко пъти — в бедрото, в корема, в гърдите. Ако това беше фехтовален мач, още след първите минути резултатът щеше да бъде шест на нула. Ако беше истински, противникът му щеше да се превива от болка.
Но Чарли се стремеше да смекчава ударите си, тъй като колкото и да се дразнеше на другото момче, не искаше да го наранява, макар да се забавляваше да наказва грешките му отново и отново. Самоувереността му го подведе и Джефри, който бе излязъл от кожата си и нападаше с всичка сила, успя да изненада по-дребното момче с мощен тежък удар, който изби оръжието от ръцете му.
— Браво — кимна Макрейд.
Чарли направи крачка назад и се поклони учтиво.
— Добра битка, Джеф.
И в следващия момент лицето му се изкриви от гримаса, когато по-голямото момче го плесна заядливо по ребрата.
— Падна ли ми най-сетне! — изсмя се Джефри.
— Хей! — повиши глас Макрейд.
— Само си играя — отвърна престорено скромно победителят, а после намигна на Чарли и отново понечи да го мушне.
Този път Чарли избегна удара.
— Да продължим играта тогава.
— Няма как — отвърна Джефри. — Ти изгуби меча си.
— Не бери грижа за това — отговори Чарли. — Хвани ме, ако можеш!
Макрейд се облегна на стената и кръстоса ръце пред гърдите си.
— Сам си го изпроси, дребосък — намръщи се внезапно Джефри и замахна с меча си, за да цапне Чарли по хълбока. Друго момче отскочи назад. А после — отново.
Джефри изръмжа и завъртя меча около себе си в ефектни осморки, след което скочи към Чарли, който наблюдаваше почти неподвижно до последния момент, докато не отстъпи бързо назад, извъртя се ловко и плесна нападателя по врата.
Разгневен, че го правят на глупак, Джефри се обърна и вдигна меча над главата си, като понечи да го стовари с всичка сила. Чарли пак го изпревари, пристъпи към него, хвана го за китките и използва собствения му устрем, за да го тръшне на земята.
— Впечатляващо — измърмори Макрейд.
Джефри се изправи, подпрял се на меча си.
— Един на един — каза той с изкривено от яд лице и вдигна меча си, напълно пренебрегвайки колко пъти бе докосван преди да обезоръжи противника си.
— Хубаво тогава — Чарли направи кълбо назад и вдигна собствения си меч. Този път, поучен от предните си грешки, Джефри реши да не го напада, а само размаха меча пред себе си.
Чарли също се бе уморил от това да си играе. Той замахна лъжливо към главата на Джефри, който паникьосан вдигна дървеното си острие, ала нападателят свали оръжието си надолу и фрасна Джефри през краката.
Джеф извика от болка, изтърва оръжието си и падна на земята, преви се на две и се хвана се за глезените.
— Гадняр!
— Джеф! Извинявай! — извика Чарли, разбрал, че е прекалил. Изтича да подаде ръка, но другото момче го плесна през ръцете.
— Махни се!
Макрейд пристъпи напред и коленичи до Джефри.
— Спокойно — каза той. — Легни малко.
— Боли ме, та две не виждам!
— Няма страшно — Макрейд извади някаква кутия изпод плаща си и нави крачолите на победения актьор, отвори кутията и извади от нея някакъв мехлем, с който намаза новопоявилите синини.
— Нека първият ти урок бъде да запомниш, че никога не трябва да се оставяш на по-опитен противник да те води за носа — скара му се старият рицар. — Беше спечелил по правилата на дуела и се изкуши да злорадстваш. Затова беше надвит.
— Аз просто се закачах, а тоя тъпанар ме преби! Такъв ли герой ще спасява света ви?
Чарли потръпна като ужилен, щом чу думите му.
— А ти — обърна се Макрейд към него. — Никога не унижавай противника си. Не това е пътят на рицаря. От утре ще започна същинското ви обучение. Достатъчно за днес е да знаете, че не съм доволен от нито един от вас.
Джефри затвърди непризнатия до сега факт, че Чарли е по-добър от него. Същата нощ спа лошо и се събуди намусен, макар колегата му на няколко пъти да опита да се извини.
През следващите две седмици Сър Макрейд помогна много и на двамата. Отучи Джефри от показните движения, които не му помагаха с нищо, научи го да бъде по-малко предвидим, да използва по-точно силата си. С Чарли работата му беше по-лека, ала все пак трябваше да подобри захвата му, като го напасне на оръжията, с които щеше да се бие в Ралмия.