Накрая сър Макрейд каза:
— През време на нашето обучение и двамата се справихте отлично. Все пак Чарлс е по-добрият боец. Уменията му дават правото да носи оригиналната Броня от Сребърната Луна и Меча на Дракона.
Чарли си позволи да се усмихне. Тайно си бе мечтал за този момент, още откак се бе явил на кастинга за филма си представяше как влиза в доспехите на Алекс. Как става като него, герой и боец, готов да се изправи срещу злото.
После обаче се сети за историята на Алекс от сценария и се намръщи:
— Щом моят съперник е по-слаб, не би ли трябвало той да носи хубавата броня и вълшебния меч? Те биха компенсирали липсата му на майсторство.
Лицето на по-голямото момче поаленя от срам и кокалчетата на юмруците му побеляха.
— Удоволствие ти прави да ми триеш носа, нали?
— Мисля те какво ще правиш в истинска битка, тъпако!
— Джефри не е същият боец, който беше преди две седмици, Чарлс — отвърна Макрейд. — Трябва да уважаваш напредъка му. А и в интерес на истината той ще получи по-хубавите доспехи. През годините след управлението на Великия Крал Александър, джуджешките майстори впрегнаха своите умения и направиха Доспехите на Планинския Пламък, великолепна рицарска броня, изкована от рядък метал, извиращ само от рудите на Планините на Забравата. Те изковаха и Меча на Леда, вливайки в същия този метал люспите на злокобния Манфред, страховит дракон от епохата на Чедата на Магията. Тези нови оръжия се падат на Джеф, защото той наистина се постара през краткото време на обучение, което имаше.
Другото момче сви рамене и духна един кичур от челото си, все едно е пред камера.
„Паун“, помисли си Чарли и поклати глава.
Макрейд им изсъска:
— Не правете грешката да мислите, че с доспехите, които ще получите, сте неуязвими. Те просто са най-доброто което можем да ви осигурим срещу черните елфи… но повярвайте ми, то съвсем няма да ви е достатъчно.
На следващия ден имаха възможност да облекат броните си. Това стана след тежка нощ, в която никой не проговори на другия. Джефри се чувстваше дълбоко унизен, че Чарли се е наложил като по-добър от него, узурпатор, отнел му геройската роля. А доскоро прикриваното раздразнение на Чарли към Джеф започна да избива на повърхността. Чарли смяташе съперника си за глупав, повърхностен лигльо и късметлия, който не оценява шанса предоставен му от съдбата.
Веднъж облекли доспехите си — искрящо сребърна за Чарли и тъмнозлатиста за Джефри, двамата се изгледаха изпод шлемовете си.
— Искаш ли да пробваш новата си броня? — попита Чарли подигравателно.
— Порасни най-после!
Точно този отговор разяри по-малкото момче, което не се сдържа и нападна. Мечът на Джеф обаче сам вдигна ръката, в която се намираше, и вълшебните остриета на оръжията се срещнаха със звън. Магическите доспехи увеличаваха ловкостта и силата им, правещи издръжливостта им по-голяма, но и двамата бяха ядосани и грешаха, за щастие неутрализирани от доспехите си.
Сър Макрейд прекрати битката, когато двамата кръстосаха мечовете си, изтърваха ги след доста некадърен финт и започнаха да се налагат с юмруци по шлемовете.
— Веднага престанете! — раздразнен извика старият рицар. — Тук да не е кръчма.
Момчетата се отблъснаха един от друг.
— Не ме пипай повече, откачалка такава — предупреди Джефри.
— И как ще ме спреш, смотльо?
— Ох, какви воини само — ядоса се Макрейд. — Мисля, че и двамата имате нужда от малко отрезвяване.
Сетне взе мечовете им и им подаде две обикновени оръжия, които натежаха в ръцете на уморените момчета.
— Защитавайте се! — извика той и нападна. Джефри и Чарлс се опитаха да вдигнат оръжия, но изтощени от битката помежду си, бяха твърде бавни. Старецът профуча покрай тях, хлопна ги с плоското на оръжията си по шлемовете и ги просна по очи.
— Виждате как взаимната ви неприязън ви направи слаби — Макрейд хвърли вълшебните Мечове на земята. — Не забравяйте това, когато се изправите срещу черните елфи.
Старият рицар си тръгна, оставайки момчетата сами в тренировъчната стая. Те полежаха и попъшкаха, след което се изправиха и свалиха броните си с охкане. Бяха целите в синини от битката помежду си.