Кеш клекна до Бейкър и провери за видими наранявания. Не се виждаше нищо. След малко Кеш се изправи и заяви:
— В безсъзнание е, но все още диша.
— Има ли дълготрайни увреждания? — изръмжа Люк.
— Никакви, доколкото виждам.
— Известно време няма да размахва камшика — отбеляза Тен, без да откъсва поглед от кобилата. — Във всеки случай не и с дясната ръка. Счупих му китката.
— Жалко, че не му счупи врата — подхвърли Люк.
— Миналата седмица го предупреди да не бие конете. — Той се обърна към Коузи, който бе изкрещял, за да предупреди Тен за камшика. — Докарай пикапа. Днес отговаряш за изхвърлянето на боклука.
— Докъде? — попита Коузи.
— До Уест Форк.
— Шейсет километра натам и шейсет обратно, и то все по черни пътища — възнегодува Коузи. — В доброто старо време щяхме да изхвърлим трупа му на границата на ранчото и да го оставим да върви пеш до града.
— Не и в „Рокинг Ем“ — заяви Люк и лениво с протегна. — Моят прапрадядо Кейс Макензи на времето е убил човек заради побой на кон.
Даяна бавно отстъпи няколко крачки, сетне се извърна и забърза към колата си. Макар да изучаваше историята на човечеството — и по-точно историята на анасази — не бе свикнала да й сервира уроците в такъв суров вид. Не й бе приятно да види, че външният блясък на цивилизацията бе твърде тънък дори в наше време, а при мъжете като че ли изобщо липсваше.
Не бива да съм шокирана. Зная по-добре от повечето жени какво всъщност представляват мъжете под ризите, вратовръзките, лосионите за бръснене и чаровните усмивки. Диваци и разбойници. Всички до един. Престъпници, които използват силата си срещу по-слабите.
Ярка картина изплува в съзнанието на Даяна — мъжът на име Тен прескача оградата, напада огромния каубой, просва го в безсъзнание с няколко силни удара. Тя потрепери.
— Даяна? Какво се е случило?
Младата жена вдигна поглед и зърна Карла, която бе застанала на верандата с мъничко бебе на ръце.
— Един от мъжете биеше кон — обясни Даяна.
— Бейкър. — Карла стисна устни. — Тен го предупреди.
— Не само това. Просна го в безсъзнание.
— Тен? Не е в негов стил. Никога досега не съм го виждала да губи самообладание.
— Той ли е шефът?
Карла кимна.
— Да, той е шефът на работниците в „Рокинг Ем“.
— Със светлосиня риза, черна коса, дребен?
— Дребен? — изненадано попита Карла. — Не бих казала, че Тен е дребен.
— Много по-дребен е от Бейкър.
— Е, да, дори Люк и Кеш са по-дребни от Бейкър. Но Тен е поне метър и осемдесет. Дори малко повече, струва ми се. — Карла се повдигна на пръсти и погледна към ограждението. — Добре ли е?
— Китката му е счупена.
— Тен е пострадал? О, Господи, трябва да…
— Не Тен — прекъсна я бързо Даяна. — Бейкър е със счупена китка.
— А, той ли. — По лицето на Карла се изписа облекчение. — Тен ще се погрижи. Може да оказва първа помощ. — Тя се вгледа внимателно в Даяна. — Пребледняла си. Лошо ли ти е?
Даяна затвори очи.
— Нищо ми няма. Пътуването беше дълго, а и пътят бе доста разбит. Сега знам защо. Връщала съм, се назад във времето.
Карла се разсмя и поклати глава. Премести заспалото бебе и протегна ръка на Даяна.
— Влез да пийнеш едно кафе. Силно, ароматно и горчиво.
Даяна рязко отвори очи. Тъмносините ириси рязко се откроиха върху все още бледото й лице.
— Явно имам халюцинации. Нима в Дивия Запад има такова кафе?
— Не зная, но тук не е Дивия Запад.
— Не можеш да ме заблудиш — рече Даяна, замислена за разбойници, схватки и един мъж, притежаващ смъртоносната бързина на пантера. Ала въпреки това позволи на Карла да я въведе в хладната къща. — От шефа на работниците би излязъл страхотен разбойник.
— В онези древни времена много добри хора с били разбойници. Нямали са избор. Не е имал закони. — Карла се засмя, зърнала изражението на Даяна. — Но не се безпокой. Онези времена са отминали. Погледни в двора. Имаме сателитна чиния, която приема какви ли не екзотични сигнали от космоса. Имаме телевизор, видеокасетофон, радиоуредба за компактдискове, компютър, миялна машина, микровълнова печка, сушилня за съдове… всичко, за каквото се сетиш.
— И каубои, които размахват камшици с оловни топчета — промърмори Даяна.
— Това ли направи Бейкър?
Даяна кимна.
— Боже мой, нищо чудно, че Тен е загубил самообладание.
— Какво самообладание? Не беше по-ядосан от човек, който цепи дърва.
Карла тъжно поклати глава.
— Горкият Тен. Не му е лесно да се оправя с тая банда работници през последната година.
— „Горкият Тен“ изглежда напълно способен да се справи — промърмори Даяна.