— Не се тревожете. Няма да го видите повече. Да знаете къде е Карла?
Даяна поклати глава и прокара пръсти през късата си копринено мека коса. Ноздрите на мъжа леко потрепнаха, доловили аромата на сапун, слънце и нежна женска кожа.
— Дали ще можете да оставите Паунс, за да ми помогнете с Ноузи.
— Паунс? — повтори Даяна, питайки се дали не загубила разсъдъка си.
— Лукавият мързеливец, който мърка в ръцете ти.
— А… котката. — Даяна сведе очи. — Значи ти си Паунс.
Потвърждението от страна на Тен подозрително напомняше котешко мъркане.
— Най-добрият ловец на мишки в цялото ранчо. Обикновено не е много общителен, но от километри може да усети желана милувка. Като гледам колко е доволен, не се е излъгал в очакванията си.
Малкото коте се размърда, сякаш искаше да изтръгне. Дългите пръсти леко го обгърнаха, за го спрат, но не за да го наранят или уплашат.
— Кротко, Ноузи. Раната трябва да се почисти, иначе ще умреш или ще останеш с един крак по-малко, което е почти същото в този край, а това би било много жалко. Та ти си най-хубавото издание на онзи грозник баща ти.
Очарована от тази жива картина, Даяна поотпусна ръце. Паунс се досети накъде вървят нещата, грациозно скочи на пода и изчезна нанякъде. Загрижена за малкия страдалец, Даяна се приведе.
— Какво му е? — попита.
— Все едно и също. Някой ден наистина ще умре от любопитство. Може пиле да я е клъвнало или пък ястреб я е нападнал и е успяла да избяга, или я е ухапало някое от кучетата… — Тен сви рамене. — Много неща могат да сполетят едно малко коте в това ранчо.
— Бедничкото — промърмори Даяна, погали го с пръст и едва тогава забеляза, че на лявото задно краче козината е щръкнала над голям оток. — Какво трябва да направя?
Дръжте я, докато почистя мястото, за да открием причината. Майка й би се погрижила за нея, само дето отиде на лов преди седмица и оттогава не се я мяркала.
Даяна вдигна поглед само за миг, колкото да зърне бистрите като диаманти очи, обрамчени от гъсти черни мигли, на които би завидяла всяка жена. Това бе единственото у този мъж, което внушаваше впечатлението за мекота, ала засега то бе напълно достатъчно за Даяна.
— Не знам дали ще мога да се справя.
— Разперете пръсти, ето така. Придържайте я, за да почистя подутината. Дръжте по-здраво, няма да й причините болка. На тази възраст тя е мека като каучук и изпълнена с любопитство.
Описанието накара Даяна да се усмихне, а в следващия момент усети неговите топли пръсти да я докосват просто за да й покажат колко здраво да прихване предните лапички.
— Така е добре.
Тен се зае внимателно да прегледа котето и в настъпилата тишина Даяна чуваше ударите на собственото си сърце, усещаше топлия дъх на мъжа, приведен над пухкавата жива топка, която тя държеше в ръце.
— По дяволите. Тъкмо от това се страхувах.
— Какво има? — попита тя.
— Ще трябва да срежа по-надълбоко.
Тен протегна дългата си ръка към плота. Едва тогава Даяна забеляза разтворената аптечка. Звукът от разкъсването на опаковка, съдържаща скалпел, я зашемети като гръм. Сивите очи се задържаха по-дълго върху лицето й, преценяващи какво изпитва.
— Ще повикам Карла — рече мъжът.
— О, не — побърза да го спре Даяна. — Не съм плашлива. Поне не съм прекалено плашлива. Всеки, който тръгва на далечно проучване, преминава курс по обучение за оказване на първа помощ. Просто… котето е толкова мъничко.
— Затворете очи, така ще е по-лесно за всички ни.
Даяна затвори очи, дори спря да диша в очакване да чуе жален писък. Усети само леко потръпване и никаква друга реакция. Бе застинала напълно неподвижно и усещаше раздвижването на въздуха, докато Тен работеше. Думите, които той шептеше на Ноузи, напомняха мъркането на котката майка, просто звуци, които целяха единствено да успокоят малкото.
Следващото, което усети, бе острата миризма на дезинфекциращ разтвор, разкъсването на хартиени пликчета, които вероятно съдържаха памук или марля за почистване на раната.
— Така е добре. Вече може да отворите очи.
Когато погледна, Даяна видя единствено мокрото място около раната и мъничък разрез. Отокът бе почти спаднал.
— Трънче — обяви Тен. — Както гледам, сигурно е от дива роза.
— Ноузи ще се оправи ли?
— Би трябвало.
Дългите пръсти се плъзнаха под козината, Даяна усети допира им и в следващия момент Тен вдигна животинчето.
— Хайде, Ноузи — рече той, като закрепи пухкавата топка на рамото си. — Достатъчно време отне на дамата. Сега ти предписвам сън и НГ.
— НГ? Това лекарство ли е?
Устните на Тен отново се извиха в ъгълчетата.
— Най-доброто на света. Нежни грижи.