Тен погали с пръст муцунката на Ноузи. Само след миг котето доби напълно доволен вид. Кръглите му кехлибарени очи леко се притвориха. Последва прозявка и котето заспа.
С чувството, че е станала свидетел на нещо реално, Даяна проследи как силната ръка на шефа прегърна спящото коте и си припомни как същата тази ръка бе счупила китката на онзи мъж, след което бе зашеметила до безсъзнание още преди да извика от болка. Той беше шефът. Строг и непреклонен. И в същото време толкова нежен към любопитното коте.
Трета глава
Вечерята се сервираше точно в шест. По стар обичай никога не изчакваха закъснелите. Това важеше и за Люк, който още говореше по телефона с шерифа. Никой не зае мястото на Люк начело на масата, ала с това се изчерпваха официалностите. Кеш и Карла се настаниха срещу Даяна и Тен. Даяна бе успяла да си осигури място почти в самия край на масата, вляво от това на Люк, което означаваше, че до нея ще може да се настани само един човек. И въпреки това бе притеснена, защото този единствен човек се оказа Тен.
Според Даяна сервираната храна би стигнала поне за двайсет души. Петима работници бяха седнали в другия край на масата. Имаше място за още петима, дори седмина, ако седнеха плътно един до друг, ала ранчото страдаше от недостиг на работна ръка. В момента около масата седяха девет души. В този момент хлопна външната врата и се появи новият помощник на име Джарвис, който посегна към подноса със свински пържоли още преди да е седнал.
— Къде е Коузи? — попита Джарвис, като се друсна на стола.
— Пратихме го да изхвърля боклука — отвърна Тен.
Джарвис нерешително огледа седналите край масата.
— Бейкър, а?
Тен изсумтя.
— И кой му съобщи добрата новина?
— Аз.
— И той как я прие?
— Нямаше оплаквания.
Както бе надигнал чашата с кафето, Кеш без малко да се задави от смях.
— Нещо смешно ли казах? — попита Джарвис.
— Тен се справи с Бейкър за някакви си шест секунди — обясни Кеш, като протегна ръка към купата със сос. — Сигурно все още се чуди откъде му дошло.
— Не казвам, че ми е мъчно — рече Джарвис. Насипа цяла купчина картофи в чинията си, пред да се обърне към Тен. — Не виждам да си пострадал. Коузи сигурно беше прав като те нарече разбойник. Бейкър ми наду главата да се хвали как никой не смеел да му излезе насреща. Разправяше, че мнозина е оставил да п… повръщат кръв месеци наред.
Тен извърна очи към Даяна, преди да смрази поглед новодошлия.
— По-добре започни да се храниш, Джарвис и остави Карла да говори. Госпожица Сакстън досег не е сядала на маса с други хора, освен с учени преподаватели.
— Моля за извинение — обърна се Джарвис към нея.
— Не е нужно да ми се извинявате — побърза да го спре Даяна. — Животът по интересните за археолозите краища едва ли е толкова изискан колкото господин…
— Блекторн — любезно откликна Тен.
— Колкото си въобразява господин Блекторн — завърши Даяна. — Не се разтрепервам при всяка груба дума.
— Разбирам — рече Джарвис и без да ще, зяпна в отворилото се пространство между току-що раздалечените столове на Даяна и Тен.
Другите работници проследиха погледа на Джарвис. Спогледаха се само за части от секундата, ала нито един от тях не посмя да предизвика гнева на шефа, като покаже по някакъв начин, че е забелязал как това учено момиче изрича лъжата от чиста любезност.
Даяна не забеляза разменените погледи, защото се бореше с пържолата в чинията си. Макар обикновено да се хранеше с апетит, в момента тя трудно преглъщаше. Никой от присъстващите на масата не бе едър като Кеш, Люк дори го нямаше и въпреки това тя имаше чувството, че се задушава в присъствието на тези непредсказуеми, нецивилизовани мъже.
— Госпожица Сакстън — продължи Тен — ще остане тук това лято, ще работи по разкопките в каньона Септембър. — Хвърли поглед към жената до себе си, която в момента се опитваше да избута стола си още по-настрани и добави: — Госпожица, нали?
Карла го стрелна с поглед, сепната от необичайната нотка на раздразнение в обикновено благия му тон. В следващия момент забеляза онова, което работниците бяха видели преди нея — разстоянието между неговия стол и този на Даяна.
— Всъщност студентите ме наричат доктор Сакстън, а приятелите ми просто Ди — рече Даяна.
— А как ви нарича съпругът? — най-сетне направо попита Тен.
— Не съм омъжена.
Тен не бе изненадан от отговора, което личеше от победоносното му изражение.
— Доктор Даяна Сакстън — продължи той, — през повечето време ще бъде на разкопките в каньона Септембър. Ще живее в старата къща, което означава, че вие, момчета, ще трябва повечко да внимавате какво приказвате. Както знаете, къщата не е много далеч от бараките. Който причини безпокойство дамата, ще трябва да се разправя с мен.