— А също и с мен — рече Люк, като придърпа своя стол. — Дайте насам пържолите, моля. — Той погледна Даяна, видя онова, което вече не бе тайна за присъстващите, и се обърна към Тен с весело пламъче в очите. — Не ти ли остана време да вземеш душ преди вечеря?
Устните на Тен потрепнаха в ъгълчетата, ала не каза нищо.
— Кога тръгваш? — обърна се Карла към брат си Кеш. Тя самата нямаше представа какво е причинило желанието на Даяна да се отдалечи от Тен, ала си даваше сметка, че младата жена ще се смути, ако бъде изречено на глас. Събралите се около масата бяха добри хора, ала чувството им за хумор понякога ги подтикваше към грубости.
— Щом си свършим покера — отвърна Кеш.
— Покер ли? — изръмжа Карла.
— Ами да. Намислил бях да покажа на доктор Сакстън радостта от тая хубава игра.
Даяна вдигна очи и се усмихна любезно.
— Благодаря, но наистина съм много уморена. Може би някой друг път.
Работниците се разсмяха като да бе изрекла шега.
— В тоя университет май не учат само за камъни и кости — подхвърли Джарвис, щом смехът утихна. — Явно учат и на здрав разум.
Даяна погледна Карла. Младата жена се усмихна.
— Брат ми… той… — гласът на Карла заглъхна.
— Кеш има невероятен късмет на карти — обясни Тен. — За нула време ти изпразва джобовете.
— Вярно е — рече Карла. — Истинското му име е Александър, но всеки, който някога е играл карти с него, го нарича Кеш.
— Всъщност — намеси се Люк и наля сос върху пържолата си, — аз съм един от малкото, които някога са победили Кеш на покер.
Кеш се усмихна и се взря във вечерята си, сякаш очакваше тя да изскочи сама от чинията му.
— Разбира се — продължи Люк, — Кеш лъжеше.
Кеш рязко вдигна глава.
— Искаше Карла да прекара лятото в „Рокинг Ем“ — поясни Люк. — Затова я подмами да заложи готвене за цяло лято. Кеш спечели, разбира се. След това се обзаложи с мен и загуби цялото лято на сестра си. — Люк нежно погали Карла по бузата, след което се обърна към Кеш и тихо добави: — Никога не съм ти благодарил, задето ми даде Карла, ала не минава и ден, без да благодаря на Бога.
Даяна погледна двамата едри мъже и младата жена, която седеше съвсем спокойно между тях и се усмихваше, преизпълнена с любов към съпруга си и към брат си. Тяхната любов към нея бе също толкова очевидна, почти осезаема. Странна болка стегна гърлото на Даяна, като я направи напълно неспособна да преглъща вечерята.
— Надявам се, разбираш каква щастливка си — обърна се тя към Карла. Сетне бутна назад стола си и стана. — Боя се, че съм твърде уморена, за да се храня. Моля да ме извините, но смятам да си легна.
— Разбира се — отвърна Карла. — Ако по-късно огладнееш, влез през задния вход и хапни каквото ти хареса. Тен го прави непрекъснато.
— Благодаря. — Даяна се извърна, нетърпелива да излезе от препълнената с мъже стая.
Никой не продума, докато Даяна не се отдалеч дотолкова, че да не може да ги чуе. Тогава Люк въпросително повдигна вежди и се обърна към Тен:
— Ти ли си трънът под седлото? — попита.
Настъпи пълна тишина, тъй като всички работници се наведоха напред да чуят отговора на въпроса, който никой от тях нямаше смелостта да зададе на своя шеф.
— Тя ме видя да повалям Бейкър — отвърна Тен — Шокирал съм я, предполагам. Сетне я накарах, държи Ноузи, докато режех онзи оток. Сега сигурно ме смята за нещо средно между хунския вожд Атила и Джак Изкормвача.
Люк изсумтя.
— Добра работа си свършил, между другото. С Бейкър, имам предвид. И с Ноузи също, предполагам. Карла се тревожеше за това глупаво котенце. Мен ако питаш, имаме прекалено много котки.
Карла леко го удари с юмрук по рамото. Той хвана ръката й и я целуна.
— Скъпа, отсега нататък слагай Даяна до себе си на масата. Ако хубавата преподавателка отмести стола си още малко, ще се наложи да й сервираме в кухнята.
Работниците избухнаха в смях. Още няколко минути разговорът се въртеше около прекалено стеснителната преподавателка с удивително сини очи и добре оформено тяло. Сетне храната започна да изчезва и разговорът замря. След десерта изчезнаха и работниците. Кеш се качи на горния етаж да си приготви багажа, а Тен, Люк и Карла останаха да изпият по чаша кафе, преди да се заемат с почистването на кухнята и счетоводните книги.
Тен замислено потърка челюст и усети двудневната набола брада. Без съмнение това също бе наклонило везните срещу него в очите на предпазливата преподавателка. Което беше наистина жалко — от доста време нито една жена не го бе заинтригувала толкова, колкото археоложката с изплашените очи и невероятното тяло, което би изкусило и светец.