— Как искаш да разделим работата на Бейкър? — попита Люк.
— Мога да поема пасищата на вододела, но тогава изворите в каньона Уайлдфайър ще останат без надзор.
— Аз ще поема пасищата и ще кажа на Джарвис да къмпира в каньона Уайлдфайър през седмицата, а през уикенда да отива в каньона Септембър.
— Така ще ти е доста тежко — каза Тен и погледни Карла. Знаеше, че Люк се старае да прекарва колкото може повече време със съпругата и новородения си син.
— На теб ще ти е още по-тежко — отвърна Люк. От утре ще надзираваш разкопките в каньона Септембър.
— Джарвис може да поеме тази работа. Той се разбира чудесно с университетските преподаватели. Никога не говори за това, но е преподавал математика в Орегон, преди да започне да работи в ранчото.
— И ти никога не споменаваш за това, но случайно знам, че говориш три езика и разни управници още ти се обаждат посред нощ, за да искат съвет как да оправят забърканите каши.
Тен не каза нищо.
— Но ще трябва да почакат на опашка — продължи Люк. — В каньона има достатъчно неприятности за теб.
Без да помръдне, Тен застана нащрек. Забелязал промяната, Люк леко се усмихна.
— Очакваш някакви проблеми при разкопките? — попита Тен.
Люк погледна Карла.
— Като че ли чух Лоуган да плаче — подхвърли той.
— Защо не отидеш да провериш? — предложи Карла.
Погледът на Люк красноречиво говореше, че не би желал тя да чуе какво ще каже на Тен. Също с поглед Карла му отвърна, че няма да излезе без основателна причина. Съпругът й неохотно се усмихна, ала когато се обърна към Тен, лицето му бе напълно сериозно.
— Шерифът се обади — започна той. — Във Фор Корнърс има банда търсачи на археологически находки. Копаят през седмицата и избягват уикендите, когато има повече хора. Професионалисти са и действат доста грубо.
— Колко грубо?
— Набили са едни момчета в Юта. Охраната на парка не раздуха случая, но рейнджърите ходят въоръжени. Бандитите също.
— Сега ли искаш да тръгна към разкопките? — попита Тен.
— Не. Един от хората на шерифа ще преспи там, но утре сутринта трябва да си тръгне.
В трапезарията се дочу плачът на бебе. Карла сложи ръка на рамото на Люк, показвайки му, че не е нужно да става.
— Ще тръгна на разсъмване — рече Тен и проследи Карла, която излезе от стаята.
— Това няма да се понрави на преподавателката.
— Няма да вдигам шум — сухо заяви Тен.
— Тя идва с теб. Нейната японска тенджерка няма да издържи и пет километра по черния път, какво остава да прекоси Пикчър Уаш, за да стигне до каньона Септембър.
Тен се усмихна.
— Няма да й хареса да бъде затворена в пикапа с мен. Или ще изпратиш и Карла?
— Не — весело отвърна Люк. — Тя има твърде много работа, грижейки се за мен и за бебето.
— Точно това е проблемът. Имаме твърде много работа и недостатъчно хора.
— Обадих се във всички ранча в радиус от четиристотин и петдесет километра — рече Люк и протегна на ръце над главата си. — Остана ни само да чакаме. Джейсън Айрънклауд обеща, че ще започне да тренира конете веднага щом съпругът на сестра му излезе от затвора. Дотогава обаче трябва да се грижи за нейното ранчо.
— За какво е в затвора съпругът й — обичайното ли? — попита Тен.
— Нарушение на обществения ред в нетрезво състояние.
— Обичайното значи. — Тен замислено потърка брада. — Невада се обади. Измъква се от Афганистан. Ще си дойде след няколко седмици.
— Още ли е същият ренегат? — попита Люк.
— Всички от рода Блекторн са диви. Кръвта на шотландските бойци.
— Да. Разбойници до мозъка на костите. Също като теб. Без много шум си правиш каквото знаеш и пет пари не даваш какво мислят другите.
— Няколко години партизанска война усмиряват и най-дивото хлапе.
— Ти би трябвало да знаеш най-добре.
— Да, така е.
— Наеми го — кимна Люк.
— Благодаря. Задължен съм ти.
— И дума да не става. Аз трябваше да поставя Бейкър на мястото му, не ти.
— За мен беше удоволствие — усмихна се Тен.
— Невада като теб ли се бие? — попита Люк.
— Не бих се изненадал. Учили са го същите хора.
— Добре. Ще можете да се сменяте за охраната на каньона Септембър. — Люк въздъхна и уморено потърка врата си. — Знаеш ли, има дни, когато ми се иска Карла никога да не беше откривала тези проклети руини. Харчим хиляди долари годишно за работна ръка само за да държим настрана крадците.
— Можем да постъпим като останалите собственици на ранчо.
— Какво имаш предвид?
— Да продадем част от находките, за да платим за охраната на руините.