— Ако има някой, който да може да ми помогне, това сте само вие — с тия думи завърши готическата си новела.
Сисой свъси вежди и дълго не продума. После шляпна с пухкавата си десница по масата, изруга на грузински и изведнъж от свят отшелник се превърна в предишния пират.
— Шени деда83! Едно време щях да реша проблема ви много лесно. Щях да науча кой ви преследва. Ако е сериозен човек, щях да разнищя положението. Ако е несериозен, щях да го възложа на отдела си по сигурността. Помните ли ги какви орли бяха? Няма ги вече. Уволних ги и им платих компенсация. Сега работят за други хора. Само Гиви остана при мен. Къде ли не го каниха, какви ли не пари му предлагаха, но той отказа. Тук при мен служи като домакин. Без дори да вярва в Бога. Във всеки случай поне той така си мисли. Бих ви го дал назаем, Гиви и сам може много неща. Но няма да дойде, няма да иска да ме остави…
— Но нали останалите ви структури са непокътнати! Бизнесът продължава! Значи и връзките ви са останали!
— Какви връзки? — разпери ръце бившият олигарх. — Нали ви казах, тръстът управлява всичко. Аз дори нямам никакви пари. Половината от доходите ми отиват за благотворителност, другата половина — за жена ми и дъщеря ми. Е, жена ми е курва, разбира се, прости ми Господи за лошата дума (старецът се прекръсти), но какво е виновна, че такава се е родила. То и в Писанието е казано: „И рече Господ на Осия: иди и вземи си жена блудница и деца на блуда; защото твърде много блудства, след като отстъпи от Господа.“ Не е по силите ми да ви предпазя от суетния свят. Оттеглил съм се от него, Николай Александрович. Напълно и безвъзвратно.
— Значи няма спасение?
Николас пребледня. Нима и последната му надежда рухна? Нима дългото му пътуване от Москва е било напразно губене на време?
— Спасение, раб Божи, винаги има — назидателно отвърна Сисой, превръщайки се отново в свети старец. — Аз не мога да те предпазя от злото в света, но тук, на този остров на благостта, няма проблеми. Вземи Алтън, вземи децата и си построй къщичка, ще ти помогна. Живот ще си живеете. Тук никой няма да ви закача.
Ника за миг примижа, като си представи горската идилия. Картината, която му се обрисува, беше следната: той с препасана риза, с брадва в ръцете дяла греда; Геля и Ераст, двамата с лапти, носят кошнички с горски ягоди; а ей го и главният редактор на вестник „Ерос“ със забрадка и кобилица през рамо.
— Не, няма да стане — каза на глас. — Алтън няма да може да живее тук.
— Нищо че е мохамеданка — криво го разбра старецът. — Бог е един, а останалото са формалности.
Докато се връщаше към железопътната линия, Фандорин си мислеше за предстоящия разговор с жена си. Много е вероятно тя да не пожелае да говори с напусналия я мъж. Няма смисъл да се надява, че Валя е успял да смени бележката в пощенската кутия. Най-вероятно е асистентът му вече да се занимава със счупения си нос някъде през девет царства в десето, спешно евакуиран от Мамона колкото може по-далеч от неприятностите.
Следователно Алтън знае само, че мъжът й ни в клин, ни в ръкав изведнъж се е отегчил от семейния живот и е решил да си поживее в самота. Страшно беше да си помисли колко ли е ядосана сега. А дори не можеше да й се обади, телефонът сигурно се подслушваше.
Трябваше да намери начин да я издебне на някоя безопасно място. Е, тя отначало ще му се скара. Може дори да го удари — имало е такива прецеденти. Но после, когато той най-сетне й разкаже за сполетялото го нещастие, двамата ще вземат някакво решение.
Какво обаче?
Към предишния живот, който сега му изглеждаше като изгубен рай, не можеше да има връщане. Значи изходът е само един — бягството.
Дали Алтън щеше да се съгласи да избяга с него, като зареже дома, работата, родния си град?
Кой знае.
А дори и да поиска, къде щяха да избягат? В чужбина? Как го беше казал храбрият капитан Волков? „Заради своя човек бандюгите със сигурност ще ти видят сметката, знам ги аз. И за Австралия да заминеш, пак ще те пипнат.“
Излиза, че тук, в гората, под закрилата на мъдрия Сисой, е по-сигурно. На никой бандит и през ум няма да му мине.
Защо не? Всичко най-важно, от което е изграден животът, тук го има. Алтън ще гледа децата, той ще стане асистент на Сисой, общо взето и двамата се занимават с една и съща работа — помагат на хора, на които им е трудно.
Който от поклонниците има нужда от духовно наставление или молитва, ще отива при стареца. На когото му е достатъчен практичен съвет — при Николас.
И ще водят обикновен, ясен, добър живот. Като Пол и Виржини.
Отзад изшумоляха гуми, изскърцаха спирачки. Долнопробните звуци на цивилизацията върнаха Николас към реалността.