Описвайки във въздуха свистящи кръгове, започна да настъпва към преображенеца все по-бързо и по-бързо.
Изведнъж при поредното кръстосване на остриетата се чу остър звук като от скъсана струна — проклетата гатчинека играчка се счупи!
Поручикът изохка жално:
— Петдесет рубли!
Пикин незабавно премина от отбрана към настъпление — сега вече Данила едва успяваше да отбива със счупеното си оръжие мощните удари отгоре.
— Спрете схватката! — развика се Митя. — Нарушават се правилата!
Партионният началник също се обади:
— Господин гвардейски капитан поручик, спрете! Вие ще го убиете, а кой ще плати шпагата?
— Махни се! — изрева преображенецът. — Разбрали сме се до смърт, значи до смърт!
Колко ужасно се обърнаха нещата! Фондорин беше обречен, в това нямаше никакво съмнение.
Пикин промени тактиката си. Като се убеди, че противникът му с дръжката и парчето стомана, дълго десет вершока84, успешно отбива разсичащите удари, той премина към печеливша атака чрез бързи кратки напади, срещу които Данила не можеше да се брани.
Известно време Фондорин отстъпваше, избягвайки пробождането. После спря.
— Уви — каза обреченият и отри потта от челото си. — Трябва да призная, че с тази огризка мантуанската школа не върши работа.
Капитан-поручикът помръдна мустак.
— И на колене да ми паднеш, пак няма да те помилвам!
— Господине, през целия си живот съм коленичил само пред икона, и то доста отдавна. — Фондорин погледна жалкото си оръжие. — Май ще трябва да те разжалвам от шпага в лост.
И изведнъж за почуда на всички извади от джоба си кърпа, бързо омота с нея острието, хвана го и сега вече счупената шпага бе насочена с дръжката напред. Все пак бе решил да моли за милост победителя ли? Безсмислено! Той нямаше да го помилва.
Митя простена от отчаяние.
Точно така, Пикин изръмжа:
— Не приемам капитулации!
И атакува, прицелвайки се право в корема на противника.
Данила улови острието на шпагата в позлатената дръжка на своята, леко завъртя китката си и оръжието се изтръгна от ръката на смаяния капитан-поручик и литна встрани. А Фондорин замахна и удари противника си с дръжката по тила, което също не се предвиждаше в правилника за дуелиране, но Митя все пак писна от възторг.
Замаян, Пикин падна по лице в снега. Почти веднага се обърна, но късно: Данила беше стъпил с ботуша си върху гърдите му, а отломката, обърната вече със стоманата напред, бе опряна в гърлото на победения. Острието, макар и тъпо, при силен натиск несъмнено щеше да прободе шията му чак до прешлените.
— Аха! — ликуваше Митя и се втурна напред. — На ти сега!
Останалите зрители също дотичаха да видят как ще бъде умъртвен гвардеецът.
Но Фондорин, без да се обръща, каза високо:
— Махнете се! Смъртта е велико тайнство и не търпи излишни погледи.
Че като кресна:
— Махайте се, плебеи!
Всички се дръпнаха, остана само Митя. Не защото беше дворянин, а защото все пак имаше право да види как низвергнатият змей ще бъде пронизан от стоманата и ще умре.
Фондорин каза:
— Като съдя по това, което съм чувал за вас и което съм наблюдавал със собствените си очи, вие сте една изключително долна личност. Аз съм убеден противник на убийството, но все пак сега ще ви отнема живота — не от гняв и не заради мъст, а за да спася съществата, които са ми скъпи. Ако вярвате в Бога, молете се.
Пикин облиза устни и се озъби:
— Късно ми е да се моля. Щом си ме надвил, прободи ме. На мен една циганка откога ми е предрекла, че ще умра от желязо.
И повече не пожела да гледа шпагата, отмести поглед към небето, изду ноздри и отвори уста, жадно вдишвайки за последно студения въздух.
Фондорин изчака — очевидно оставяше негодника да се прости е живота.
Или нещо друго?
— Опитът ме учи — замислено рече той, — че ако в най-закоравелия злодей се намери поне една привлекателна черта, значи той все още не е загубен за Разума и човечеството. А у вас откривам цели две: вие сте смел и понятието за достойнство не ви е чуждо… Вижте какво. Искате ли да отложите часа на смъртта си?
Преображенецът затвори уста и погледна победителя:
— Че кой не го иска?
— Дайте ми думата си на офицер и дворянин, че занапред няма да преследвате нито това момче, нито известната ви дама. Никога, при никакви обстоятелства, дори да ви заповядат вашите началници.
Пикин запримигва. Лицето му отначало стана безкрайно учудено, после бяло като платно. Колко странно: докато животът му висеше на косъм, той беше румен, а сега, когато получаваше надежда за спасение, изведнъж пребледня.