— People at the agency told me that you have a hereditary title. Is it true?85 — попита тя, произнасяйки английските думи старателно, но не много чисто.
— I am afraid, yes86 — аристократично скромно се усмихна кандидатът и леко разпери ръце, сякаш да се извини за този факт от биографията си. — Nobody is perfect87. Всъщност, ние сме баронети отскоро, първи носител на титлата е баща ми.
— Говорите твърде добре руски за англичанин — притесни се госпожа Куценко. — И после… — тя се смути, но все пак попита: — Бихте ли ми казали как човек може да… потвърди, че наистина има титла? Да не би в паспорта да пише, че си лорд или еди-кой си баронет?
— Защо в паспорта? Издава се удостоверение от монарха. Искате ли да ви покажа как изглежда? Нося го. Подписано е лично от кралица Елизабет.
Фандорин направи знак на камериерката да му донесе сака от вестибюла и се учуди на предвидливостта на Жана. Заедно с ключовете от колата, шофьорската книжка и джиесема беше получил баронетската грамота на баща си, който би трябвало да се пази вкъщи, в шкафа, при останалите фамилни реликви. Оттук произтичаха поне два извода. Първо, че явно помощниците на Жана успяват да проникват в чуждите жилища и да правят там обиск, без да вършат погром и изобщо без да оставят каквито и да било следи. И второ, което беше още по-плашещо: че Алтън и децата изобщо не са застраховани от подобни нахлувалия. Вероятно Жана е искала за пореден път да му демонстрира точно това.
Докато Инга Сергеевна с любопитство разглеждаше хералдичните животни по удостоверението, Николас, за да подсили ефекта, допълни:
— Както виждате, нашето баронетство няма и трийсет години, но поначало фамилията Фандорини е много стара, още от времето на кръстоносците.
Домакинята помоли смутено:
— Може ли да направя едно ксерокопие? Не, не за проверка, и дума да не става! — блесна с холивудска усмивка и призна: — Искам да го покажа на приятелките си, инак няма да ми повярват. Знаете ли, аз също съм от дворянски род. Прадядо ми Серафим Пименович Конюхов по времето на цар Александър Трети е получил лично дворянство. Ето го, вижте. Поръчах да ми го нарисуват по една стара снимка.
В средата на стената на най-почетно място висеше искрящ от лак портрет на чиновник, който ако се съди по изпъкналите очи, месестия нос и особено от името и бащиното, е бил потомък на свещенически род. Николас се засрами, че се е похвалил с кръстоносците си, но Инга гледаше своя роднина с гордост. Сигурно предполагаше, че личното дворянство е някаква особено почетна разновидност на аристокрацията с личен шофьор и лична охрана.
След което разговорът продължи в практичен аспект: колко ще получава гувернантът, къде ще живее, с кого ще се храни. От което Николас разбра, че успешно е получил пропуск за ешафода и вътрешното му напрежение понамаля.
— Нашата Мирочка е необикновено момиче, ще я видите — започна да разказва домакинята за ученичката. — В известен смисъл е надраснала връстниците си, а в друг напротив, е същинско дете.
Сигурно, скептично си помисли Фандорин, като си представи какво ли чедо може да е израсло в тази кукленска къща с висок дувар, целият накичен с видеокамери. Наистина необичайно беше само името. Във външността на Инга Сергеевна нямаше нищо семитско. Дали пък господин Куценко?
— Момичето Мирра ли се казва? — попита Николас.
— Не, не, — засмя се домакинята. — Името й е ужасно, разбира се, но не чак дотолкова. Не Мирра, а Мира, умалително от „Миранда“. Претенциозно е, съгласна съм, но никой не ни е питал.
Това загадъчно изказване стъписа Фандорин, но той не посмя да разпитва.
— Най-напред с Мирочка ще трябва да се заемете с английския, да постигнете също такова чудесно произношение като вашето — Инга Сергеевна започна да прегъва тънките си пръсти със седефени нокти. — Второ, добре би било тя да говори и руски като вас. Неграмотно построените фрази и вулгаризмите са най-малкото, тя трябва да се отърве от ужасното си произношение! По-нататък. Общата култура. Разработете културна програма, създайте й изтънчен вкус, да има основна представа за изобразителното изкуство, музиката. Ние с мъжа ми много държим на правилното четене. Не на задължителното, което влиза в училищната програма, а на извънучилищното. Точно по културата от този род изтънчените хора определят що за човек си.
Николас кимна със сериозна физиономия и си помисли, че напъните на новия елит да изглежда изтънчен са своеобразно трогателни. На съпрузите, естествено, не им е до „извънучилищно четене“, те са прекалено заети с проблемите по оцеляването и изяждането на себеподобните си, с различните далавери, гешефти и игри. Но жените, вечните пазителки и покровителки на културата, вече се устремяват с цялата си душа към прекрасното, дори то засега да изглежда като закръглени купидончета по рисувания таван и чудовищни портрети в позлатени рамки. Нищо, те ще наемат за своята челяд скъпи бавачки и гувернанти и ще се научат да различават изкуството от кича. Скоро, много скоро, разбитото мляко на живота в Русия ще хване слой най-фин каймак.