— Агбарчик, златото ми! — възкликна изведнъж стопанката, прекъсвайки монолога си. Издаде устните си напред, протегна ръце надолу и върху коленете й скочи бяла, добре гледана болонка. — Запознай се, това е новият ни приятел. Няма да го лаеш, камо ли да го хапеш.
Фандорин винаги се бе отнасял към кучетата със симпатия, но като видя това, потръпна — спомни си думите на Жана, казани по време на безумното препускане по шосето.
Болонката скочи на пода и дружелюбно подуши обувката му. Загледан с отвращение в мокрия й нос и провесеното розово езиче, магистърът каза сподавено:
— Много хубаво кученце. Но защо „Агбар“? Това име не е ли мъжко?
— Амии той ни е момченце — нежно изрече стопанката и подхвана скимтящия Агбар. — Вижте го как ви гледа. Харесал ви е… Та докъде бях стигнала? Ах, да. За извънучилищното четене вече ви казах. Сега най-важното. Трябва да научите момичето на маниери, тя е чудовищно невъзпитана. Училищните предмети не са ваша грижа. При Мирочка идват съответните учители и тя има доста добър успех по всички предмети. Но как се държи, как разговаря, как върви! Детето е кошмарно занемарено. Прозява се е цяла уста, дори не я закрива с ръка. Когато се разхълца, казва: „Хълцук-хълцук, махни се оттук.“ Ако някой кихне, му пожелава „ха наздраве“. Представяте ли си?
Николас кимна със съчувствие.
— Бих искала по Нова година да мога вече да я извеждам сред хора.
Той едва удържа усмивката си, като си представи тия „хора“: довчерашни бакали, служители от районните комитети и счетоводители, които се правят на общество от салона на Анна Павловна Шерер88.
— Но още преди това, следващия вторник на Мирочка й предстои първото сериозно изпитание. Баща й е решил да организира прием по случай рождения й ден. Ще се съберат много гости. Тя не бива да се излага. Как мислите, сър Николас, дали ще успеете да постигнете достатъчно много неща за толкова кратък срок?
Той угрижено поклати глава и сбърчи чело, както прави някой водопроводчик, когато казва: „Не знам, шефе, нали виждаш, тук има доста работа, а смяната ми свършва.“
Окончателно влизайки в ролята си, рече:
— Ще се постарая. Че ще се прозява със затворена уста, ви го гарантирам. Между другото, на колко години е детето ви?
Отговорът беше неочакван:
— След три дни ще навърши осемнайсет.
И таз добра! Домакинята изглеждаше на не повече от трийсет.
Правилно изтълкувала изненадата на събеседника си в ласкателен за нея смисъл, Инга Сергеевна се усмихна.
— Мислите, че Мирочка е моя дъщеря ли? Не, не, тя е дъщеря на мъжа ми. Това е цяла романтична история… — Госпожа Куценко направи неопределен жест, но се въздържа от пояснения и вместо това предпочете да заяви. — Ние живеем заедно съвсем отскоро, но аз вече обикнах Мира като своя дъщеря.
Отвън се чу шум на колела по пясъка и лицето на домакинята засия.
— Мъжът ми си идва! За малко. После пак ще излезе по работа, но бих искала да ви види. Изчакайте, моля ви.
След което излезе и остави Фандорин сам.
По-възпитано щеше да е, ако беше казала: „искам да ви запозная“, мислено поправи работодателката си той и се усмихна — Божичко, учител по изящни маниери. Дали да не смени професията си? Петстотин долара седмично и всичко осигурено, да не е лошо?
Госпожа Куценко се върна в гостната, придружена от среден на ръст мъж на около четиридесет и пет — петдесет години с не особено хубаво, но доста внушително лице: високо чело, неравен плешив череп, съсредоточен поглед през дебелите очила и неочаквано сочни, пълни устни.
Тъй, тъй, прецени Николас. Историята на семейството беше лесно обяснима. Същият този Куценко преди няколко години е забогатял, оженил се е за младата мацка и е изпратил в оставка предишната приятелка от дните тежки89, както правят мъжете в предкритическата възраст. А наскоро й е отнел и дъщеричката, като сигурно е платил добре. От тази повест по-банална няма.
Влезлият подаде ръката си с дълги като на скулптор или пианист пръсти и каза тихо:
— Мират Виленович. Радвам се, че сте се харесали на Инга.
— Много ми е приятно да се запознаем, Марат Виленович — отвърна на ръкостискането Фандорин, решил, че не е чул съвсем добре името му.
88
Със сцена в салона на Анна Павловна Шерер започва романът на Толстой „Война и мир“. — Б.ред.