Да спаси малкия свят с цената на големия?
Замижа.
За да не се вкисне, накара зрителната си памет да му покаже обитателите на малкия свят: ето я Алтън, ето го Ераст, ето я Геля.
Изведнъж си спомни, че дъщеря му го беше попитала: „Как така да изгуби душата си?“
Потръпна. Зададе си безсмисления въпрос, който звучи от библейски времена несметен брой пъти. Господи, защо ме подлагаш на такова изпитание? То не е по силите ми. Няма да издържа!
После отвори очи и каза на отражението си: „Аз съм подлец.“
Според уговорката с домакинята уроците трябваше да продължават два часа преди обед (възпитание и английски) и два часа преди вечеря (английски и възпитание), но още от първия ден нещата така се подредиха, че учител и ученичка се разделяха само когато трябваше да си легнат, и сутрин преди дванайсет, когато Мира имаше часове с другите частни учители. Тоест уроците по английски траеха колкото трябваше по програма, но „възпитанието“ се разтягаше по най-недопустим начин и поглъщаше цялата вечер, а понякога и половината нощ — докато гувернантът изведнъж не се сепнеше и не отпратеше момичето да спи.
Всъщност възпитанието и обучението по изящни маниери ставаше откъслечно, според случая, като гарнитура към основната работа — разработването на компютърната игра за Ераст Петрович Фандорин. Ника реши да не се занимава с незавършения „Камерсекретар“, защото историята беше вече наполовина формирана, а започна да съчинява нов сценарий.
Първата сутрин, докато Миранда учеше, той прескочи до Москва да вземе необходимите програми. Убеди се, че вкъщи няма никого, и едва тогава влезе в апартамента.
Повъздиша в детската, загледан в прецизно оправеното легло на Ераст и разхвърляните кукли на Геля. Не остави на жена си бележка, просто сложи върху леглото една пътьом купена лилия, символ на надеждата — Алтън щеше да го разбере.
И бързо се върна в Утешителное. Точно в уреченото време.
Мира възприе азбуката на програмистката наука светкавично, още повече че той реши да не я тормози с технически подробности и веднага премина към разказа за своя изключителен прадядо. Извади на монитора неговия портрет и беше много доволен, когато момичето възкликна: „Ега ти к’ъв е готин!“ Дори не порица вулгаризмите й.
Предложи на Миранда да си избере едно от трите приключения на героичния детектив (за никое от тях не бяха запазени никакви достоверни сведения, така че полетът на фантазията беше неограничен): „Ераст Петрович срещу Джак Изкормвача“, „Ераст Петрович в Япония“ и „Ераст Петрович в подводния град“.
За изненада на учителя, след като научи изходните данни на всеки от сюжетите, ученичката без да се колебае избра най-кръвожадния, за чудовището от Уайтчапъл.
Отначало Николас реши, че това се дължи на закъсняло емоционално развитие, нещо като носталгия по детските „страхотии“, с каквито нощем са се плашили взаимно малките обитателки на сиропиталището. Но като опозна възпитаничката си по-отблизо, разбра, че нощната готика за „Летящите ковчези“ и „Сините ръце“ няма нищо общо в случая. Ангелоподобната наивка се отнасяше със смайващо хладнокръвие към неща, от които момичетата на нейната възраст обикновено се страхуват: към смъртта, кръвта и страданията.
Всъщност тук нямаше нищо смайващо. През краткия си и при това прекаран в затворено пространство живот Мира неведнъж беше виждала как се мъчат и умират нейни връстници, защото мнозина от тях бяха недъгави по рождение, а държавните грижи, колкото и да са добросъвестни, доста се различават от родителските.
— И невинаги се намираха лекарства, особено ако бяха скъпи — безгрижно разказваше Миранда, докато оцветяваше в червено локвата кръв на мястото на поредното злодеяние на Изкормвача. — Роберт Ашотич прави и невъзможното, но все пак не е вълшебник. В трети клас имах една приятелка Люсенка, тя беше с порок на сърцето. Чакаше ред за операция, но не можа да я дочака. Юлик също не можа да дочака да го преместят в Туапсе91, задуши се от астма.
Тя често споменаваше Роберт Ашотович. Той бил директорът на интерната, изключителен и енергичен човек. Сам измислял имената на всичките си възпитаници, едно от друго по-особени, а ако в графата „баща“ имало чертичка, подарявал им и презиме.
91
Кавказки черноморски курорт, известен със своите санаториуми за лечение на белодробни заболявания. — Б.ред.