На това място Любавин погледна децата и млъкна.
— Както и да е, после ще си поприказваме, че щастливите жители на задаващия се деветнайсети век надават ухо. Сега да обядваме, непременно да обядваме!
След обяда, който беше обилен и вкусен, но много обикновен, домакинът все пак не се стърпя и заведе гостите си в краварника да им покаже революционното си изобретение. То представляваше много сложен механизъм за опазване телесната чистота на добичетата. Понеже кравите на Любавин, доста едри и лениви, изобщо не ходеха да пасат и прекарваха целия си кравешки живот в тесни дървени преградени леговища. Ядяха, спяха, даваха мляко и се съешаваха с бика, без да помръдват от мястото си. Според Мирон Антиохович поради това месото и млякото им ставали необичайно вкусни и маслени. А сега неуморният стопанин беше решил да измисли устройство, чрез което торта и урината нито за миг да не остават в обора, а да падат върху специална поставка, откъдето да се изпращат на торището. За целта обикновената дупка в пода не вършеше работа, защото глупавото животно можеше да си заклещи в нея крака. Затова Любавин беше разработил пружинираща дъсчица, която не реагираше на натиск с копито, но се преобръщаше, когато върху нея падне товар с тегло над три унции96.
— Съседските селяни ще почнат да завиждат на моите крави, Бога ми! Добичетата бездруго са нахранени, на топло и на чисто, а скоро ще заживеят като същински царкини — оживено обясняваше изобретателят, като демонстрираше действието на сложната конструкция.
— Няма — каза Данила. — Краварникът ти безспорно е за чудо и приказ, но на човек не му стига да е само сит и с покрив над главата. Повечето предпочитат глада, студа и нечистотията, само и само да са на свобода. Пък и твоите крави биха се разбягали накъдето им видят очите, ако не бяха затворени.
— Толкова по-зле за тях! Веднага ще загинат. Я ще ги нападнат вълци, я селяните ще ги откраднат за месо.
— Твоите мужици да не би да крадат? — изненада се Фондорин. — Независимо че са сити.
Любавин с раздразнение свъси вежди:
— Не, не моите, за какво им е? Който е задоволен и има много работа, не се занимава с кражби. Дрипльовците от съседните села се мотаят тук, отмъкват каквото видят. След като моите мъже пребиха един конекрадец, аз си организирах милиция. Хусари! Много по-добри са от казионната полиция, можеш да си сигурен.
— Вярвам ти — усмихна се Данила. — Но кое не си довършил на клапана за торта?
Любавин застана на четири крака и изтегли пружината.
— Ето, виждаш ли? Тук помпичката изплаква дъската с вода. Включва се от поклащането на планката, но не успява да я измие докрай, пружината се затваря.
Митя се обади:
— Ами ако сложите тук един пружинен спирател?
Все пак като деветгодишно момче си доста по-свободен, отколкото като шестгодишен! Можеш да предложиш разумно техническо усъвършенстване и никой няма кой знае колко да се изненада.
— Синът ти е доста умен! — възкликна Мирон Антиохович. — Фома, я изтичай до работилницата за инструменти. Ще опитаме!
Прекараха в краварника до тъмно. Изпоцапаха се с прах, пък и с тор, но постигнаха своето: водната струя измиваше планката докрай.
Щастливият стопанин заведе гостите да се изкъпят в банята.
Как хвалеше Митя, как се възхищаваше на неговата досетливост!
— Възнаградил те е Бог с тоя син, Данила. За всичките ти мъки — Любавин посочи гърдите на Фондорин и през гъстата пара Митя видя там бял белег като змийче, и още един на рамото, а на хълбока мораво срастване. — Не го прави офицер, изпрати го в Лондон. Да учи за инженер. С тази негова глава може да донесе много полза.
Той нежно разроши косата на Митя.
— Защо мажеш косата на сина си с разни гадости? От маста и пудрата може само да завъди бълхи и въшки. В теб, Данила, се обажда бившият придворен. Срамота! Към естественото трябва да се стремиш, към природата. Я ела тук, Самсоша.
Този напорист човек хвана Митя за врата, тикна лицето му в банското ведро и взе да сапунисва главата му и да нарежда:
— Ха така, ха така. Още малко по-късо да се подстриже и ще е съвсем добре.
— Ох, пуснете ме! — запищя Митя, защото му влезе сапун в очите, но всички само се засмяха.
Силните пръсти обаче тутакси го пуснаха. Митридат започна да плюе, изправи се, избърса очи и видя, че се смеят само Данила и Фома, а Любавин стои блед и го гледа със зяпнала уста и спрял поглед. Същото забеляза и Данила и се втурна към стария си приятел.