— Колко си умен, колко си съобразителен, същински магистър.
Тя отново понечи да го потупа по бузата, но този път Николас успя да се дръпне. Жана се засмя — тя изобщо беше в много добро настроение.
— За какво се карат?
— Е, мога и да не ти отговарям на този въпрос — проточено рече Жана и зелените й, с египетска форма очи блеснаха. — Но от мен да мине, ще ти отговоря, защото ти Ника, си ми много добро момче и отличник. Общо взето, историята е тривиална. Куция и Олежка искаха да хапнат една и съща сладка хапка.
— Какво да хапнат?
— Сладка хапка — весело повтори тя. — Да хапнат сладко и да си направят мръсно. Старите приятели. Куция и Олежка са толкова стари приятели, че хората не доживяват до толкова години, от колкото те се познават. Ако аз имах такова другарче, то със сигурност отдавна да е на оня свят. Куция вече беше сложил ръка на сладката хапка и не искаше да си я дава. А на моя клиент му е криво, затова ме извика на помощ, да му помогна за тая работа. И аз ще го направя чрез теб. Е, Куция е бронебоен чичко, не като теб, но и той си има слабо местенце. Характерното е, че е същото като при теб. Една ей такава малка точка като, нали знаеш, в закаленото стъкло: ако улучиш точно нея, непробиваемото стъкло става на сол. И хем солено ти излиза.
Отново се засмя — много й харесваха собствените й остроумия.
— Миранда ли имате предвид? — потръпна Фандорин.
— Ти знаеш ли друга болезнена точка при доктора? — делово свъси вежди Жана. — Я ми кажи. А, сигурно имаш предвид горещо обожаваната съпруга…
Николас нямаше предвид нищо подобно и се ужаси дори само от предположението.
Но специалистката по болезнените точки пренебрежително сви устни.
— Инга не става. Едно време Куция я обожаваше, но това беше отдавна. Според информацията, с която разполагам, старата му е поомръзнала. Той си има една мацка настрани, но и тя не е функционална за нашите цели. Далеч е от болезнена точка.
— Че как така Инга ще е стара? — учуди се Фандорин и си прехапа езика: излизаше, че той все пак лобира госпожа Куценко да е в ролята на жертва.
— Ами че тя е на същите години като Олежка и Куция. Те са връстници, да връстници, еднакво са годишни. Едни са пели песнички, едни са чели книжки. Изобщо — съученици. Не вярваш ли? Та значи Куция е великият и ужасен Гудвин, Вълшебника от Изумрудения град97. Да не мислиш, че другите ги ремонтира, а жена си ще забрави. Я каква кукличка е изваял. Само че явно му е омръзнало да обожава собствения си продукт. Не, Ника, жена му не става. Трябва ни някоя глупачка. По която Куцият със сигурност да е луд.
— Моля ви, не ме наричайте Ника — болезнено намръщен помоли той.
В салона светлината угасна и след няколко секунди отекна възторжен шум — сигурно бяха донесли тортата със свещите.
— Както кажете, Николай Александрович. — Жана изведнъж стана напълно сериозна. — Ако искате, ще ви говоря на „вие“. Само гледайте да не се изложите в последния момент. Моят клиент води много голяма игра, в която вие не сте дори пешка, а нещо като прашинка върху шахматната дъска. Достатъчно е да духна, и няма да ви има. Заедно с вашите болезнени точки.
Тя направи малка пауза, за да може той да схване. И Николас схвана, наведе глава. Жана го хвана за лакътя и го стисна. Пипаше здраво, далеч не като жена.
— Сега внимание. Днес, когато гостите си отидат, Куценко и жена му ще заминат за Москва. Утре сутринта имат важна среща. Пристига неговият партньор, председателят на борда на директорите на фармацевтичния концерн „Гросбауер“. Тук ще останат само двамата бодигардове. Елате да се разходим. Ще ви покажа нещо.
С бавна стъпка тя го поведе по коридора наляво, спирайки пред окачените по стените гравюри. Нищо подозрително — най-обикновена безцелна разходка. Насреща им идваше един сервитьор с поднос, отрупан с чаши с шампанско. Жана взе една и отпи. На Николас обаче не му се пиеше.
Пред вратата, за която той знаеше само, че води към задното стълбище (все нямаше повод да надникне), Жана се спря. Извади от чантичката си ключ и подир миг двамата бяха вече от другата страна.
— Така. Сега нагоре — каза тя.
Прескачайки по две стъпала, се качи на третия етаж, без никакви колебания зави в един малък коридор, после в друг, който стигаше до врата с надпис „Мониторна“.
Жана зашепна:
— Точно в пет и половина сутринта ще влезете в ей онази стая. Дръжте ключа — в ръката на Николас легна магнитна карта. — Сега там има охранител, но той ще замине заедно с Куценко. Мониторите ще бъдат превключени от режим за наблюдение в режим за автоматична сигнализация. И така, влизате, натискате върху пулта третото копче отляво на най-долния ред. После полекичка излизате и се прибирате. Това е всичко, което се иска от вас. Запомнихте ли?
97
„Вълшебникът от Изумрудения град“ е руска преработка на „Вълшебникът от Оз“, автор Александър Волков. — Б.ред.