Ако появата на секретаря на Фаворита хвърли в такъв смут възрастните, какво да кажем за Митридат? Той се свлече от стола си на пода и се сви на кълбо.
Лакеят заотстъпва от ръкомаханията на Данила.
— Да кажа ли, че нейно сиятелство не приема? Рисковано е. Господинът е твърде важен.
— Но как? — сепна се Давид Петрович. — Покани го!
Митя се втурна да бяга към вратата, но на прага се обърна и се засрами.
Фондорин и Долгорукой, двамата с еднакво намръщени чела, стояха от двете страни на Павлина Аникитишна, готови да я бранят от злодеяния.
Биваше си го рицаря Митридат, няма що!
И той се върна в салона, макар и не по най-геройския начин. Сви се зад ъгъла на камината, където беше по-тъмно, а на това отгоре се прикри и с паравана.
Господи, Боже мой, на Теб се уповавам, спаси ме от всички, що ме преследват, и избави ме!
Думите на молитвата замряха върху устните му. В стаята, пристъпвайки важно и властно, влезе най-големият зложелател на Митя. Държеше се съвсем не като в Зимния дворец, пък и другояче изглеждаше. Там Еремей Умбертович все се усмихваше, походката му беше плъзгаща се, той се обличаше скромно, без никаква пищност. А днес на гърдите му с препасана лента от моаре сияеше звезда от диаманти. Брадичката на италианеца беше вирната нагоре, токовете силно тракаха по паркета и той не си правеше труда да се усмихва любезно.
Метастазио огледа салона (благодарение на Господ не спря черния си поглед върху паравана пред камината) и каза:
— А, тук сте цяла дружина. Моите почитания, графиньо. Вас, княже, ви познавам. А кой е този господин?
— Данила Ларионович Фондорин, мой приятел — отговори Хавронска колкото може по-хладно и гласът й изобщо не трепна.
Секретарят на Зуров се обърна рязко към Фондорин, за да го парне с медузения си поглед, направо го жегна с мълнии. Явно беше чувал за него от Пикин. Данила обаче не реагира, понесе ужасния му поглед и не отмести своя. След като постоя така половин минута, Метастазио все така рязко се извърна от безстрашния си противник и престана да го забелязва. Не си губи времето за церемонии с губернатора. Веднага се обърна към Павлина Аникитишна:
— Мадам, дошъл съм по поръчение на едно Твърде Значително Лице (което, между другото, много добре познавате) и бих искал да разговарям с вас на четири очи.
— Имам към чичо си и към Данила Ларионович пълен конфианс100 — с леден тон продума графинята. — Ако споменатото от вас лице иска да ме моли за прошка, то греши. Предайте му, че…
— Кому е изтрябвала вашата прошка? — прекъсна я Метастазио. — Не съм дошъл за това. Престанете да се правите на Орлеанската дева. Вашата упоритост влудява Твърде Значителното Лице, а това крие рискове за важните държавни интереси. Затова разговарям във ваше присъствие — поизвърна се той към Долгорукой, — тъй като тази опърничавост на племенничката ви ще направи лоша услуга най-вече на вас. Ето ви, княже, шанс или да се издигнете чак на върха, или да загубите всичко.
Губернаторът пламна от наглостта на заплахата, но не се възмути словесно, а само прехапа устна.
— Графиньо, щом само съобщиха на Твърде Значителното Лице къде се намирате, той реши незабавно да тръгне насам. Това би било истинска трагедия за всички личности, които имат отношение към дадената история. Едва го придумах, като му обещах да ви закарам лично. Пътувах, без да спирам никъде, спях в каретата, поради което имам жестока мигрена и констипация в червата. Дяволски съм ядосан и не желая да слушам никакви женски глупости. Пригответе се и да тръгваме!
Той пристъпи към Хавронска и посегна да я хване за ръката, но Фондорин му препречи пътя.
— Аз съм лечител — каза той със скърцащ от ярост глас — и знам едно много добро лекарство, което завинаги ще ви отърве от констипацията и мигрената. Махайте се, докато не съм започнал лечението. Павлина Аникитишна няма да отиде никъде!
Метастазио спокойно гледаше графинята в очите, без да удостои Фондорин дори с поглед.
— Хубавичко си помислете. Не слушайте този човек, той е все едно мъртвец, за него всичко вече е решено. От вас зависи собствената ви съдба и щастието на вашите близки. Е — нетърпеливо подвикна той, — стига преструвки! Чакам отговор.
— Чухте го от устата на господин Фондорин — рече Павлина с усмивка и хвана Данила под ръка.
Италианецът изобщо не се притесни, напротив, сякаш тъкмо това чакаше.
— Е, княже — обърна се той към Долгорукой, — тогава нещата опират до вас. Те са от държавническо естество и не търпят присъствието на външни хора. Тук ли ще поговорим или ще ме придружите другаде?