— Малко момче, пък умна глава! Всичко видя, всичко разбра!
— Веднъж замахни, на две нимфи угоди!
— Честит ви нов поклонник, Маря Прокофиевна!
Същински деца.
Зефирочка пусна ръчичките си, слезе на пода и направо замря, очарована от токата на Митината обувка. Цветните стъкълца така блестяха, така святкаха — да им се не нагледаш.
Опипа я, подръпна я и изведнъж я изтръгна!
— Дай си ми я!
Къде ти. Коварната твар стисна трофея в зъбите си и хукна на бяга на четири крака, като ловко лавираше между нозете на хората.
— Край — каза старчето. — Токата пак нищо не е, завчера тая гадинка ми отмъкна от гърдите звездата на „Александър Невски“! Много обича лъскави неща, да опустее дано. Рекох да помоля негова светлост да ми я намерят, но не посмях. Много жалко! Защото звездата беше с елмази…
А Митя погледна осиротялата си обувка, толкова гиздава и прекрасна до одеве, и очите му се напълниха със сълзи. Ах, проклет Cercopithecus27 от семейството на човекоподобните, няма такъв закон да се задигат токите на дворянските синове!
И се втурна да я гони — също на четири крака, защото така обсервацията е по-добра.
А, ей те къде си, зад лачените ботуши! На Зефирка играта на гоненица май й допадна. Тя се извръщаше, правеше различни физиономии и не се оставяше да я хване.
От ботушите — към бели чорапи, после към едни старомодни обувки с високи червени токове, после под стола. За малко да я хване за поличката, но му се изплъзна. Нататък обаче Зефирка нямаше къде да се скрие: гол паркет, стена, странична врата.
Хванах ли те!
Митя се изправи и разпери ръце.
— Дай си ми я!
Маймунката извади токата от устата си, мушна я под мишницата си и изведнъж му направи номер: подскочи, увисна на дръжката и вратата се открехна. Подлата крадла се шмугна през тъмния процеп и изчезна.
А, не, не си познала! Митридат Карпов не се отказва поставена цел.
Митя се обърна и видя само гърбове, никой не го гледаше. Значи напред след нея.
Зефирка чакаше в другия край на голямата стая със спуснати пердета на прозорците. Вдигна полата си, махна с опашка, за която на гащичките си имаше специална дупка, и се завтече нататък, но не прекалено бързо, сякаш не искаше преследвачът й да изостане много.
Така мина през пет или може би шест празни стаи. Митя не можа да ги огледа както трябва, не му беше до това. А в малката, май отоплена стая (в ъгъла проблясваше с бяло-сините си плочки голяма холандска камина) крадлата скочи на пейка, от нея — на пердето, от пердето към тавана и изведнъж изчезна.
Какво беше това чудо?
Митя погледна по-внимателно — а, такава ли била работата? Камината не стигаше чак до тавана, отгоре имаше пролука около половин аршин28. Сигурно за да циркулира затопленият въздух.
Той не можеше да се покатери по пердето, затова се качи на перваза, стъпи на месинговата дръжка на вратичката на камината, с другия крак — на поставката, хвана се за фриза и после вече можеше да стигне и до горната част.
Ето, че се срещнахме, мадмоазел Зефира! В тясната тъмна пролука можеше да се движи само пълзешком. Носът го засърбя от праха, мундирът и панталоните му сигурно се изцапаха, но затова пък успя да си вземе откраднатото — маймунката му върна токата без бой, сама му я подаде.
Значи не беше нито подла, нито алчна. Щом се озова над камината, миряса и престана да го дразни. Може да не е бягала от Митя, а да го е викала на гости?
По някои признаци личеше, че точно тук, над камината, е жилището на Зефирка, по-точно — нейният ермитаж, където нямаше достъп за външни лица. Когато очите му свикнаха с тъмното, Митя забеляза наредени на купчинки съкровища: от едната страна половин ябълка, няколко курабийки, купчинка орехи; от другата — по-интересни неща. Златна лъжичка, голямо кристално шише, още нещо със синкав блясък. Взе го и видя, че е диамантена звезда. Сигурно точно откраднатата от клетото старче. Трябва да му я върне, кой знае колко ще се радва. В шишето тъмнееше някаква течност. Парфюм?
— Не е хубаво така — каза Митя на домакинята си. — Ако всеки започне да задига каквото му хареса, какво ще стане? Тогава и при нас ще се вдигне революция като във Франция.
Зефирка го погали със сухата си лапа по бузата и му подаде огризка от бисквита — да се почерпи.
— Мерси. Я по-добре да сляза, че току-виж…
В този момент в стаята се чуха стъпки — влязоха двама или може трима души и Митя млъкна. Лоша работа. Щяха да го намерят над камината, и то с разни крадени неща. Няма да ковлади Зефирка я, тя е безсловесна твар, пък и както стана ясно — с добро сърце.