— … Малко ли девойки има! Изобщо не разбирам защо трябва да се вторачите в една-единствена! — рече мъжки глас, който му се стори познат. — Всичко опира до едно и също, ей това и нищо повече. — Чу се леко шляпване, сякаш някой плесна длан в длан или по-скоро в свит юмрук, след което говорещият продължи. — Защо сте си наумили да искате точно пък статс-дамата29! Рода на царицата! Да не сте полудели, княже? Та това е каприз, и то много опасен. Предпазната мярка с момчето няма да ви спаси. Княже, вие не мислите нито за себе си, нито за хората, които са ви предани!
Метастазио, той е, позна го Митя.
— Стига, омръзнал си ми — отвърна вторият (ясно вече кой). — Кълна се, че тя ще бъде моя независимо на каква цена.
— Независимо на каква цена ли? — зловещо попита италианецът. — Дори примерно на цената на положението, висшата власт и дори живота ви ли? Не забравяйте за завещанието. Вие сте на две крачки от сияйния връх, а се опитвате да скочите в пропастта! Мислили ли сте какво ви очаква, ако на трона стъпи Чипоносия?
— Него какво го засяга? — басово се обади третият, неизвестно кой. — Е, ще го заточат в някое имение или може да замине за чужбина. А ние ще оперем пешкира, Еремей Умбертович. Ma foi30, Платон, зарежи я тая глезла. Не мисли, че не разбирам какво ти е да се лигавиш със старата. Да ти кажа, още днес мога да ти докарам от табора такава богиня, че да паднеш. И всичко ще е скрито-покрито, никой нищо няма да разбере!
— Млъкни, Пикин. Ти си глупак, само знаеш да тичаш по фусти. Престанете и двамата! Моето желание за вас е закон. Ако ми противоречите, ще ви изгоня. Не, няма да ви изгоня, защото ще се раздрънкате за мен. Ще ви хвърля в меча яма, ясно ли е?
Чу се гневно тракане на шпаги — единият си отиде, другите двама останаха. Значи Митя трябваше да чака още. Зефирка беше сложила главата си на рамото му и кротуваше.
Долу последва пауза.
— Е, Пикин? — бавно рече секретарят на светлейшия. — Нали виждате, че нашето петле окончателно е изгубило разсъдък. Нататък е ясно: ще го хванат на местопрестъплението (все ще се намери кой) и тогава лошо му се пише. Старата няма да му го прости. Губим си времето, Пикин. Нали утре вие сте дежурен в двореца?
— Да.
— Тогава подменете шишето, както ви е заповядано. Старата ще го изпие и ще се гътне, но не веднага, а след два-три дни. Ще има време да провъзгласи и завещанието си и да предаде скиптъра на Внука. Тогава няма от какво да ни е страх, ще бъдем още по-силни. Какво мърдате мустак? Да не ви хвана страх, прославени храбрецо?
Но „старата“ е нейно величество императрицата, досети се Митя и много го достраша. Ще се гътне? Да не би да искат да я отровят? Както Мария Медичи — наварската кралица? Ама че злодеи!
— Еремей Умбертович…
— Пикин, какво ви става, защо не ме гледате в очите? Да не сте забравили за разписката? Ами за онази беля? Защото това означава каторга за неопределен срок.
— Стига сте ме плашили, не съм от страхливите — изрепчи се преображенецът. — Намерил с какво да ме заплашва, с каторга. Нищо не ни струва да подменим шишето, само че има един проблем… Шишето го няма.
— Каквоо?! Как така го няма?!
— Не знам. Беше в спалнята ми, в ботуша. Мислех, че никой не може да го намери. Но тази сутрин бъркам — няма го.
— Това е Маслов — изстена италианецът. — Само тоя гарван е, няма кой друг. Тогава не разбирам едно: защо все още сте на свобода? Или не го е разпознал? Едва ли. Той всеки ден е при старата, не може да не забележи, че шишето е абсолютно същото. Освен ако… Шшшт! Какво е това? Ей там, на камината!
Ами сега! Глупавата Зефирка издаде Митя. Омръзна й да кротува, взе да шумоли, да мърда и изтрака с някое от съкровищата си.
— Мишка.
— Много странна мишка, дето трака. Я извикайте слугите.
— Защо пък слугите? Аз ще погледна. Аз съм ужасно любопитен, Еремей Умбертович.
Отдолу съвсем наблизо се чу тропане — Пикин се катереше да любопитства. Не бързаше, злодеят, а на това отгоре си тананикаше с пресипнал глас:
В пролуката се мушна огромна ръка и копчето на ръкавела й проблесна.
Митя се залепи за стената и спря да диша. Но къде ти — не можеше да се скрие: капитан-поручикът опипваше внимателно, без да бърза.
Глава пета
Изтребването на тираните
В мига, в който душата на Иван Илич Шибякин скъса синджира, който я държеше за тялото, му стана ясно, че всичко е измама — не се предвиждаше никакъв край на света. Небето изведнъж изсветля, облаците от черни отново станаха бели, пък и слънцето се отказа да гасне. Дори напротив, засия още по-силно, бързайки да извърви своя кратък есенен маршрут.
29
Статс-дама (рус.) — в царска Русия — старша придворна дама в свитата на царицата или на великата княгиня. — Б.пр.