Николас се изненада. Според московските понятия апартаментът му изобщо не можеше да бъде наречен калпав. Двеста квадрата в стара, но изцяло реконструирана къща с високи тавани. На времето той погълна доста голяма част от английското наследство. Тогава изглеждаше прекалено, но като се има предвид последвалата инфлация, жилището се превърна в единственото разумно капиталовложение.
— Кое „не ви се връзва“?
— Версията. Няма мрамор, не забелязвам килими, липсват кристал и бронз. Да не сте таен милионер? Като гражданина Корейко33?
— Като кого? — примигна Фандорин, комуто през британското му детство татко сър Александър не позволяваше да чете съветска белетристика. — Ама вие какво си позволявате? Нахлувате в частния ми дом, врете си носа навсякъде. Какво искате?
Милиционерът взе два стола, сложи ги един срещу друг, седна и с жест покани и домакина да седне.
— Искам да не ми шикалкавиш — строго каза той. — За ваше добро е. Видя ли тефтерчето ми? Аз съм от шестнайсети. Това е отдел за разкриване на резонансни убийства, разбра ли? Не съм нито от стопанската, нито от данъчната. Ние не се занимаваме с кокошкарски истории. Казвайте, Николай Александрович, как си вадите хляба. Серьога Волков ви дава дума, че няма да ви накисне. И аз не мога да ги понасям тия гниди… Добре, сега ще ви покажа една джаджа, след което ще спреш да ми се притесняваш като госпожица при гинеколог.
Николас се навъси — метафората на капитан Волков не му хареса, също както и безцеремонното прескачане от „вие“ на „ти“. Но от мъглявите изказвания на оперативния душата му се изпълваше с все повече тревога. Май се заплиташе някаква мътна и неприятна история.
— Не може ли да отложим разговора за утре?
Той погледна към вратата на детската стая. Ераст и Геля сигурно губеха търпение да чуят продължението на приказката. Така му идеше да изпрати капитана с мъглявите му фрази и зловещите му намеци по дяволите и да се върне в ясния и светъл свят, където няма никой по-страшен от Сивия вълк и справедливостта винаги побеждава.
Но Волков вече му подаваше някакво листче и той нямаше как да се отърве от това идиотско положение.
— Я го прочетете. После сам ще решите дали да чакате до утре или не. Проблемът си е лично ваш. Ъхъ.
Беше ксерокопие от машинописен текст. Ника го прочете и не повярва на очите си:
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВИЧ ФАНДОРИН, президент на фирма „Страната на съветите“ е обявен за гад и измамник, въз основа на което се осъжда на най-строго наказание — ликвидиране.
— Какви са тия глупости? — възкликна Фандорин. — Откъде го имате?
— Добре, щом казвате утре, значи утре — злорадо се усмихна капитанът, взе листа и се направи, че се кани да си тръгва.
Но се отсърди и извади от папката голяма лъскава снимка.
— От джоба на ей този гражданин.
На снимката в едър план се виждаше мъртво лице: широко отворени очи, нимб от потекла по асфалта кръв. Гримасата беше необичайна за труп — доволна и дори сякаш тържествуваща. Николас изохка.
— Познат ли видяхте? — цял настръхна Волков.
— Да… Този човек днес идва при мен. В работата.
— Знам. В джоба му имаше реклама на вашата фирма. В колко часа?
— Накъде към три. Какво… се е случило с него?
— Знаете ли имената му? — мина на шепот милиционерът, сякаш се боеше да не сплаши плячката.
— Неговите ли? — глупаво попита Фандорин. — Кузнецов, ъъъ, само че не помня името и презимето му. Бяха някакви съвсем обикновен. Иван Петрович, Сергей Александрович… Не помня. Само че едва ли ми е казал истинското си име. Какво е станало с него?
— Защо „едва ли“?
— Не знам, така ми се стори. Обяснете ми най-после де, как е починал? И какво означава тази идиотска присъда?
Капитанът проточи с разочарование:
— Правилно ви се е сторило… Вие сте доста проницателен човек, гражданино Фандорин. За нищо на света не би ви казал истинското си име… Как е починал, питате? Скочил е от покрива. На първи блок на улица „Солянка“, тук наблизо.
— Значи той е бил!
Николас си спомни лунохода и очертания с тебешир контур върху асфалта.
— Видях през прозореца си милиционерската кола. Офисът ми е там!
— Знам. Защо е идвал при вас? Какво ви говори?
— Честно казано, така и не разбрах какво го е довело при мен. Държеше се странно… Мисля, че е преживял някаква лична драма. Може жена му да се е разболяла и да е починала. А може да са били халюцинации на болно съзнание. Той явно не беше на себе си… Но и през ум не ми е минавало, че като си тръгне от офиса ми, веднага ще сложи край на живота си!