— Че е театър, театър е — съгласи се Волков. — По-точно цирк. Получава се нещо като омагьосан кръг. Уж тия отмъстители сами се издават, защото, преди да бастисат поредния буржоа, му изпращат присъда. Човек може да им направи засада и да ги хване с голи ръце, нали така?
— Така е — поокуражи се Фандорин.
— Да, ама не. Понеже медиите си траят, ние научаваме за новото приключение на неуловимите, когато трупът е вече налице, транжиран на дребно и опакован надлежно. Осъдените са сериозни хора, не се дават лесно. Свикнали са с това, че мутраците трепят без предупреждение, но в случая имаме някаква дивотия: „гад и измамник“, „осъжда се“. Залцман е изхвърлил присъдата в кошчето, казах ви. Добре че е станало в петък вечер и чистачката не е успяла да ошета. При Зятков тая хартийка се е подмятала цяла седмица, ако не и повече. Показал я на жена си и й казал: „Гледай какви ненормалници са се навъдили.“ Искал да я изхвърли, но съпругата не му позволила. Запазила си я да разсмива приятелките. Много весело, няма що… Ни мъж, ни дъщеря, ни мерджан за сто хиляди гущера, нито дори шофьор, с когото между другото, както установи разследването, мадам Зяткова поддържала сексуално-полови отношения — Волков се изсмя. — И в двата случая листчетата с присъдите случайно са попаднали в ръцете на следствие. Нищо чудно и в другите ни висящи дела, свързани с богатите, които вече не плачат, да си имаме работа със съща трънка и същия заек. — И веселият капитан ненадейно запя: „Мъртъвци с коси край пътя са се наредили. Червените дяволчета тъй са ги подредили.“34
— Но… какво общо имам аз? Както виждате, нито съм милионер, нито съм експлоататор. Във фирмата ми работи само един служител!
— С какво се занимава фирмата ви? — присви очи оперативният. — От какво правите мангизи?
Леко смутен, Николас му обясни за уникалния си бизнес. Че хората непрекъснато изпадали в трудни или нестандартни ситуации и биха се радвали да получат квалифициран съвет, но често пъти нямало от кого. Докато между другото нищо не е по-ценно от навреме даден правилен съвет… Обясняваше и потръпваше от вторачения в него поглед на детектива, защото чувстваше колко глупаво звучи всичко.
— Ясно — каза капитанът, когато Ника млъкна. — Не искате да ми кажете истината. Лошо, Николай Александрович. Уж се бяхме разбрали да сме честни.
— Чакайте! — сепна се Николас. Мозъкът му май бе започнал да се съвзема след първоначалния шок и се очерта първата, макар и нелепа хипотеза. — Ако става дума за някакви отломки от комунистическия режим, може да са ми сърдити, че съм нарекъл фирмата си така. Смятат, че се гавря с… не, знам, с идеалите на Октомври. Сигурно може да се установи кой е бил човекът, който се е хвърлил… тоест, когото са хвърлили от покрива?
— Де да можеше — въздъхна Волков. — Тоя наш парашутист няма нито особени белези, нито документи, нито мобифон. Снехме отпечатъци от пръстите му и ще ги изпратим в лабораторията. Ще изпишем една кофа мастило за няма нищо. Няма татуировка, значи не е бил окошарван. То си му личи, че не е криминално проявен.
— Да, като тип прилича по-скоро на съветски номенклатурчик от нисък ранг. Но кой може да го е убил и защо?
Милиционерът стана, прибра последната снимка в папката и звучно затвори ципа.
— Сигурно свои хора. Но защо — е тайната на двата океана, питайте ме нещо по-лесно. Може да е предал интересите на пролетариата. Върви ги разбери тия хахави изроди. Изроди — не изроди обаче, много са печени. И се очертава една доста по-интересна загадка. — Той се приближи съвсем до Николас и го погледна право в очите, за което му се наложи да се повдигне на пръсти. — Нещо не ви се връзват работите, гражданино Фандорин. Изпълнителят е мъртъв, а вие сте жив. Нямаше защо да ми се правите на интересен. Бога ми, не биваше. Да не стане така че вас самия да ви разфасоват в надлежна опаковка. Мен какво ме засяга, аз ще го преживея. Проблемът си е ваш.
И тръгна към вратата, тананикайки си песничката на котарака Леополд: „Тая неприятност ще я преживеем“.
Ника се паникьоса:
— Чакайте! Не можете да ме зарежете така! Та аз не съм олигарх и нямам телохранители!
— И при нас не ги даваме под наем — подметна през рамо оперативният. — Е, в УБОХ35 има отдел по защита на свидетелите, но вие не желаете да бъдете свидетел, нали. Защо не ми кажете истината? Все трябва да му намеря края на това кълбо — обърна се към Николас и изчака. — Не искате да ми я кажете значи. Както искате. Ако размислите, ето ви моя телефон.
Подаде му визитката си, махна с ръка и изчезна. След миг входната врата хлопна и Фандорин остана сам.