— Французите са превзели град Амстердам…
— Но какво става, Господи! — ахна Екатерина. — Няма ли кой да ги спре тия проклетници? — изведнъж се обърна към Митя и го попита: — Какво да правя, душичке? Да се обединявам ли с Европа срещу якобинците или да ги оставя да се изколят помежду си и да се съсипват един друг? Кажи ми, приятелче, защо тия дрипльовци бият всички? Нито пушките им стигат, нито топовете, нито мундири имат, нито провизиите им провизии. Какво е това чудо?
И го погледна с надежда, сякаш ей сега щеше да й се открие някаква велика истина.
Митя бе щастлив, че ще допринесе с нещо за човечеството. Остави Линей и се помъчи да говори ясно, без да бърза, за да може тя хубавичко да го разбере:
— Те бият редовната армия, защото сега при французите е равенство и войникът не е добиче, което да върви напред, защото отзад е капралът с тоягата. Свободният воин разбира от маневри и знае за какво се бие. Свободните хора винаги работят и се сражават по-добре от несвободните.
Понечи да обясни още на Фелица, че не може в края на осемнайсетото столетие повечето поданици да са в позорно робство.
А тя отговаря:
— Колко вярно! Ама наистина с устата на детето36!… — и се обърна към секретаря: — Пиши указ: следващият набор да не е от крепостни селяни, а от свободни земеделци, защото родените свободни са по-годни за воинския занаят.
Разцелува вцепенения Митя по двете бузи и му подари лакирана шейна от царския каретен двор. Какво нещо е да съветваш властелините — уж искаш да е за добро, пък става беля.
Имаше и още един случай.
Веднъж нейно величество редеше пасианс solitaire и беше в замечтано настроение.
— Ах — каза, — пиленцето ми, защо стар мъж, дори шейсетгодишен, спокойно може да се ожени за някое момиче, а зряла дама на същата възраст се смята за невъзможно да се венчае за някой двайсет и шест или двайсет и седем годишен?
И отново го гледа с надежда. Чак не смееше дъх да си поеме.
Митя помисли малко и рече:
— Мисля, ваше величество, че защото от шейсетгодишен старец все пак може да се заченат деца, а шейсетгодишна бабичка не може да има челяд. Хората нали затова се женят, населението да стане повече, инак за какво?
Между другото си спомни и един подходящ факт.
— Науката обаче познава и някои изключения. Чел съм, че през 1718 година в мексиканското вицекралство някоя си Мануела Санчес, шейсет и три годишна, станала трудна и родила мъртво дете от женски пол тежко седем фунта, три унции и два золотника37, а тя самата издъхнала от разкъсване на детеродните органи.
Императрицата захвърли картите, заповяда му да се махне и цялата се обля в сълзи. Какво толкова й беше казал?
Е, после излезе след него в коридора, прегърна го, нарече го „мила душа“ и „детенце“. Мнозина видяха всичко това и „случаят Митя“ засия още по-ярко.
В двореца вече бездруго говореха за чудното дете и за особената благосклонност на царицата майчица към него. Естествено, появиха се и молители. Един камерхер38 настояваше да го водят на събиранията в Малкия Ермитаж. В дар донесе фунт бразилиански шоколад. Вицедиректорът на императорските театри, дошъл да иска позволение да постави някаква игрива пиеса, явно не беше очаквал, че прочутият Митридат ще е толкова малък. Връчи приготвените дарове донякъде смутен: половин фунт вирджински тютюн и най-новото изобретение срещу една лоша болест — прозрачно калъфче от мехура на някаква африканска риба. Митя даде тютюна на камердинера, шоколада изяде, а разтегателното калъфче си запази като незаменима вещ за опити с нагряването на газ.
Полека-лека Митридат започна да свиква в огромния дворец, който ред по ред, страница по страница разкриваше пред него книгата на безбройните си тайни. Е, не цялата, а само малка нейна част, защото едва ли беше по силите на един простосмъртен, па дори и на самия дворцов комендант да разбере този огромен каменен фолиант в цялата му необятност. Дори да живееше сто години под тия горди сводове, пак нямаше да научи всичко. След залеза на Версай по земята нямаше по-великолепен и просторен чертог от този.
За да изучи двореца, Митя предприемаше експедиции: отначало до най-близките граници — до съседните зали, висящите градини и галерии. После все по-нататък и по-нататък. След време разбра, че Зимният е пълен не само с прекрасни картини и ваяния, с какви ли не несметни богатства, но и с фатални опасности. Дворецът явно имаше свой потаен живот, своя жива душа и то душа недобра, желаеща на новите обитатели зло и смърт.
На седмата нощ откакто Митя заживя тук, се случи едно необяснимо, злокобно събитие. Той лежеше в необятното, много високо легло, на което можеше да се покатери само по стълбицата, и гледаше бронзовия полилей. Не че го гледаше — какво да му гледа, след като го бе изучил до подробности, — просто зяпаше нагоре, а там, горе се намираше полилеят. Не му се спеше. Нейно величество настояваше детето да си ляга в десет и не позволяваше нощем да чете, защото било вредно за здравето. Той се опита да обясни, че за да се зареди с енергия, му стигат и три часа, но царица както обикновено не пожела дори и да чуе. Така че искаш — не искаш, лежиш и мислиш.
37
Золотник (рус.) — стара руска мярка за тежина, равна на 1/96 от фунта или 4,26 г. — Б.пр.
38
Камерхер (рус.) — придворно звание от висок ранг (по-висок от камерюнкер), първоначално 6-и клас, в Руската империя (от XVIII в.) и някои други монархически държави. — Б.пр.