На огромния полилей беше изобразено Тържеството на Благочестието: самото Благочестие в образа на брадат старец се намираше в средата, а по края бяха наредени танцуващи певци с кимвали и арфи.
Той лежеше и размишляваше как правосъдното устройство да се преобразува така, че съдиите да съдят честно, да не се страхуват от властите и да не вземат дарове от ищците и ответниците. Задачата не беше никак лесна, не беше за нощен размисъл и Митя сам не усети как е задрямал, но явно за малко и леко. Събуди се, защото му се стори, че май изскърца вратата. После чу леко шумолене, сякаш нещо се късаше. Запримига и се опита да разбере кой ли може да е. По бронзовия кръг на полилея матово сияеше отблясък от фенера навън. Изведнъж отблясъкът помръдна — първо се олюля, после пое надолу и с всеки миг започна да нараства и да се забързва. Не толкова разбрал, колкото усетил, че полилеят пада, Митя се претърколи изпод юргана на пода. Удари си лакътя, но ако беше се позабавил още само половин миг, падналата грамада щеше да го направи на кайма и смазани кости. От удара дебелите крачета на леглото се счупиха, а ложето в средата се разцепи надве.
После, когато започнаха да изясняват нещата, разбраха, че са се скъсали влакната на въжето, с което спускат бронзовото чудовище, за да запалят свещите му. В гнева си императрицата нареди да жигосат за небрежност лакея, който отговаряше за светилника, и да го заточат в Сибир, но после се смили и заповяда само да го подложат на камшично наказание и да го пратят войник.
Тогава Митя не се уплаши кой знае колко — реши, че е заради лошия нрав на Двореца, от който можеше да се очаква всякаква пакост. Но се мина седмица и нещата започнаха да изглеждат съвсем различно.
Междувременно експедициите за проучване на каменния исполин стигнаха до подземието, където бяха складовете и кухните. Провизиите, също както и тяхното приготвяне не интересуваха Митридат, но зад винарската изба се разкри едно много интересно местенце — стар, облицован с камък кладенец, сигурно останал още от предишната постройка. Някога, когато още го е нямало тръбопровода, от него вероятно са вземали вода за кухнята, но сега беше изоставен. Кладенецът не беше дълбок, до водата имаше не повече от половин сажен39 (нали земята в Петербург е блатиста, подпочвените води винаги са наблизо). От четирите страни имаше каменни стъпала, за да може помощник-готвачът да се наведе и да гребне с окаченото ведро.
Щом кладенецът стоеше неизползван, Митя реши да го нагоди за един химически опит — за направа на син камък на кристали. Мястото беше студено, без ненужни изпарения. Спусна с въжета два стъклени буркана с пренаситен разтвор, в единия от които имаше обикновен конец, а в другия — копринен. По три-четири пъти на ден ходеше да провери дали кристалите не са се образували.
На 23 февруари, в петък сутринта в първия буркан процесът бе започнал. По суровия конец явно личаха лъскави сини зрънца. Ура!
Митя спусна буркана обратно. Надвеси се, за да изтегли втория, но точно тогава силна ръка го сграбчи за пеша, друга го подхвана за яката и го запокити надолу с главата. С крайчеца на окото той успя да забележи зелен ръкав с червен маншет, но в следващия миг пльосна в черната ледена вода.
Изплува в тъмното задъхан и започна да плюе. Взе да размахва ръце и крака. Опита се да вика, в каменния квадрат викът му отекваше звънко, но в кухнята със сигурност нямаше да го чуят, бяха далеч, пък и там беше шумно. Ако не бяха въжетата с окачените на тях буркани, много бързо щеше да иде на дъното, защото макар Митя да бе усвоил математическата наука и да бе схванал строежа на материята, макар много добре да бе подготвен по философия, все пак не можеше да плува, не му остана време да се научи.
Пък и въжетата, в които се вкопчи, щяха да го спасят, но за малко. След минута-две пръстите му се вкочаниха и започнаха да се разтварят. Голям късмет бе, че заместник главния готвач беше тръгнал за вино и бе чул писъка му от кладенеца, инак Митридат Карпов щеше да опечали родителите си и императрицата майчица.
Заместник главният готвач измъкна момчето, най-напред го понаплеска, че се вре, където не му е работа, после му даде да сръбне малко вино, съблече го, разтри го с вълнена ръкавица и го зави в две престилки. Митя не се докачи от несправедливия пердах и упреците. Целуна ръка на побойника и реши да не му обяснява нищо.