Справи се, и то много добре. Хем спаси и семейството от бедност, хем направи инвеститора богат. „Ерос“ се оказа единствената жизнеспособна брънка от набързо узряла и също толкова набързо разпаднала се масмедийна империя. Но Алтън отново се промени и отново — до неузнаваемост. А когато у жена му настъпваше поредната метаморфоза, в нея се променяше всичко: външността, същината, начинът на говорене и обличане, навиците — при това абсолютно непосредствено и естествено.
Е, щом е Цеца — Цеца.
Ще си изпие кафето, ще откара децата в детската градина и после — в редакцията.
През периода на своя разцвет заспалият холдинг на Никиния благодетел включваше дециметровия канал „Супер-ТВ“, обществено-политическия „Консервативен вестник“ (разгърнат на базата на районната многотиражка „Млад зюзинец“41), лустросаното списание „Търтей“ (някога ежемесечник „Трудоден“) и седмичника за свободното време „Ерос“. Последният наследи помещението и голяма част от щата на отрасловия вестник „Социалистическо атомно машиностроене“, купен за стотинки в пакет с „Трудоден“ и „Зюзинец“. По онова време съучредителят на „Страната на съветите“, който беше по съвместителство и притежател на куп други фирми и предприятия с най-непредсказуем профил, се запали от идеята да формира общественото мнение и беше готов да похарчи няколко десетки милиона от необходимия масмедиен инструментариум. Но след време той изгуби обществено-политическите си амбиции, пък и епохата на неконтролируемите експерименти с общественото мнение взе да отминава, така че компонентите на холдинга бяха оставени да се оправят сами — ако можеш, плувай, като не можеш — потъвай.
Както вече казахме, само „Ерос“ остана да плува. Може би причина за виталността на лекомисленото издание беше, че ерос и виталност са близки роднини, нещо повече, изобщо са немислими един без друг, но най-вероятно вестникът бе спасен благодарение на неизчерпаемата енергия и вълчата хватка на главния редактор Мамаева. Тъкмо тя измисли името и концепцията: в смисъл, че съществува една страна Еросия, населена с особени хора, наречени ероснаци, които се отличават от руснаците по това, че са по-освободени, нямат комплекси и обичат живота. Алтън беше искрено убедена, че като издава неприличния си вестник, не само печели пари, ами върши и добро дело — развива у сънародниците си търпимост и творческо начало. Вестникът беше цветен, на шестнайсет страници — десет с текст и шест с реклама. В редакцията наричаха последните с нежното „хранилки“, а всяка от съдържателните страници си имаше собствена тематична рубрика. Освен вече споменатата „Вълшебна пръчица“, посветена на мъжките интимности, имаше и неин женски антипод — „Аленото цвете“. В раздел „Читателски писма“ се трудеха двама безсрамни журналяги, отломки от фалиралия „Консервативен вестник“, които съчиняваха съкровени писма от читателите. Рубриката „Любовни мечтания“ публикуваше разпалващи фантазии на ероснаци (за разлика от съкровените писма — истински). Във вестника имаше и страници „Спецрепортаж“, „Да полудуваме“, „Какво да се прави?“ (в смисъл при сексуални проблеми), две фотогалерии — „Мистър Ероснак“ и „Мис Ероскиня“ и изключително популярния скандалодрум „Знаете ли, че?“, в който се публикуваха пикантни небивалици от живота на шоузвездите, с които седмичникът, засипван от искове за клевета, се съдеше непрекъснато (изходът на процеса, пък и самият компромат се уговаряше между страните предварително).
Николас се появи по никое време: целият творчески състав на редакцията се беше събрал на оперативка. Там беше и заместничката на отсъстващия главен редактор, която стенографираше хода на разискванията. Нямаше кой знае каква нужда от протоколиране, но старателната Цепилия Абрамовна специално се бе научила да стенографира, за да може по-добре да отговаря на длъжността си, и сега стенографираше всичко наред. Пък и в отсъствието на началничката нямаше какво да прави, а тя не беше свикнала да седи без работа.
Заместник главният редактор се усмихна приветливо на надникналия през вратата Николас и попита:
— Мен ли търсите?
— Не, ако може — Цецилия Абрамовна. Но нищо, ще изчакам отвън да свършите — смути се Фандорин и естествено веднага бе настанен на дългата маса. Оперативката, слава Богу, беше към края си.
Всички в редакцията познаваха Ника и започнаха да му се усмихват мило, само звездата и гордостта на „Ерос“, бляскавата Аманда Лав му хвърли презрителен поглед и се извърна. Самотна вълчица, тя не беше щатна служителка и сътрудничеше на редакцията само от любов към силните усещания, като готвеше специални репортажи, включващи каква ли не секс-езкотика. Аманда се беше прочула не само с вдъхновеното си перо, но и с невероятната си журналистическа жертвоготовност — ту ставаше мадам в някой мазохистки салон, ту поемаше по пътищата на страната с шофьори на тирове, ту влизаше в клуб на зоофилите. Фандорин знаеше, че презрителният поглед на фаталната жена е адресиран към него като към съпруг на главната редакторка, с която наскоро Аманда бе имала конфликт. Действайки на своя глава, героинята на екстремната журналистика бе подготвила сензационен материал за един рядък вид извращение — копрофилията, като за целта се беше внедрила в тайния кръжок и дори се бе изхитрила да направи там снимки със скрита камера, но от естетически съображения Алтън не допусна статията. Клетата Аманда, която в името на изкуството се бе подложила на най-тежки изпитания, вдигна страхотен скандал заради нечуваната цензура и „татарското иго“, заплаши, че ще се прехвърли към конкурентните издания „Сладък плод“ или „Будоар“, но не се прехвърли, разбира се — там класата не е същата и хонорарите са по-мършави.