Аманда обаче беше по-скоро изключение, в редакцията преобладаваха кротките и интелигентни хора на вече по-зряла възраст. Мнозина от тях Алтън бе наследила от „Социалистическо атомно машиностроене“ и те навлизаха в новата си специалност в процеса на работа. Например водещият на забавната рубрика „Да полудуваме“ Сексуалий Лоханкин42 (псевдоним, естествено) преди се беше занимавал с рационализатори и новатори в производството, а старата мома Ляля Друян се бе преквалифицирала от завеждаща „Детския кът“ в експерт по извънвагиналните техники. Сега се обсъждаше точно нейният материал.
— Игор Иванович — с плачлив глас каза Ляля, като се обърна към заместник главния редактор. — Не мога да се оправя с този анален секс. Опитвах как ли не — не влиза и не влиза.
Николас се изчерви и погледна изпод вежди съседите си, но свикнали с производствената терминология, те седяха с отегчени лица, а Игор Иванович каза добродушно:
— Като не влиза в този брой, ще го турим в следващия. Там е по-широчко.
Цецилия Абрамовна неправилно разбра притеснението на Фандорин и за да го успокои, му показа часовника си в смисъл: „Ей сега свършваме.“
Тя беше добре поддържана дама на пенсионна възраст или както сама казваше — „в период на полуразпад“. След завършване на филологическия факултет цял живот бе работила в „Атомно машиностроене“ като коректор и бе свикнала да се отнася към вестникарския текст като към порой от неясни думи — стига само да са правилно написани. Преди се бе сблъсквала с едни сложни термини, сега — с други, това е. Но вече недовиждаше и Алтън, зад чийто суров облик се криеше милозливо сърце, взе Цеца за свой референт. Може и да не опираше до милозливост, а до безпогрешен началнически усет, защото като асистентка Цецилия Абрамовна беше направо златна. Тъй като бе самотна жена, тя не бързаше да се прибира от работа, отличаваше се с безупречна изпълнителност и отговаряше на телефонните обаждания като истинска лейди — това придаваше на „Ерос“ имидж и шик. Цеца беше направо влюбена в началничката си и Алтън й отвръщаше с взаимност. Референтката възприемаше проблемите на Фандориновото семейство като свои лични, от което човек можеше да си направи извода, че Алтън прекалено много откровеничи с нея и дано да е само относно децата. Между другото Цеца беше много доброжелателно настроена към Николас и го наричаше „Никочка“.
— Ами да, Никочка — каза тя, когато след оперативката пиеха чай в приемната. — Вчера от „Страната на съветите“ се интересуваха осем души. Ей сега, всичко съм стенографирала — тя си сложи очилата и извади бележника с йероглифите си. — Е, единият явно беше луд, лаеше по телефона, казваше, че бил човекът куче. После се обади една дама. Много посредствена личност. Просто беше отегчена и искаше да си поприказва с някого, иначе е пенсионерка, така че нямаше да плати добре. Алтън Фархатовна ми е наредила да отказвам на такива. Така че посъветвах мъжа, който не назова името си, да потърси някой лекар сексолог. Имал житейска драма. Седемдесет и две годишен, заслужил деятел на културата, оженил се за двайсет и пет годишно момиче, но вече не бил с младежко здраве. Та му казах…
— Цецилия Абрамовна — меко я прекъсна Фандорин. — Моля ви, кажете ми само за тези, на които сте дали нашия адрес. Колко човека бяха?
— Двама. Един младеж, който се терзаеше от въпроса в евро ли да си открие сметка или да я остави в долари. Дадох му вашия адрес и телефон. Той обади ли се?
42
Алюзия с Васисуалий Лоханкин — герой на И. Илф и Е. Петров от романа „Златният телец“. — Б.пр.