— Поздрав на цялото прогресивно човечество на вълните на „Откаченото радио“! Слушаме, кефим се, разпускаме!
Ника откри апарата под разпраната възглавница, понечи да намали звука, но отново се сети за отпечатъците и затова издърпа щепсела от контакта.
Веднага му олекна и главата му заработи.
Обискът е бил правен вчера вечерта или нощес — във всеки случай през тъмната част на денонощието, инак защо щеше да свети? Сам човек не би могъл толкова подробно да претърси доста големия апартамент — ето, дори в кухнята всички квадрати линолеум бяха извадени. Извод номер две: действала е група. Претърсващите не са се церемонили, знаели са, че домакинът няма да се прибере. Извод номер три: най-вероятно е те да са го убили.
Също те са избрали радиостанцията. Господин Шибякин едва ли би се „кефил“ на такава музика. Те са я пуснали да им е по-приятно, докато претърсват. Извод номер четири: били са млади, явно не от комунистическата генерация. Какво пя капитан Волков? „Червените дяволчета тъй са ги подредили“?
И още нещо. Бяха пуснали радиото максимално силно, без да се притесняват, че съседите могат да дойдат да се карат или да извикат милиция. На излизане не са загасили лампите и не са заключили вратата. Разбира се, не е имало кой знае какъв смисъл да прикриват следите си — домакинът е убит, трупът рано или късно щеше да бъде разпознат, но все пак тази тяхна наглост впечатляваше. Тия хора не се страхуват от нищо. Какво ли са търсили тук? Дали са го намерили, или не?
Разходи се из разхвърляните стаи. Вдигна снимка със счупено стъкло. На нея се виждаше вчерашният посетител, но загладен, охранен, с доволна усмивка на кръглата физиономия. До него стоеше жена със ситно накъдрена коса, двойна брадичка и масивни златни обеци. С две думи, типична двойка хомо советикус. Преди години в европейските навалици подобни хора си личаха отдалеч — по дрехите, по бдително алчния израз на лицето. Измряха като динозаврите. Потънаха в Лета. Уж какво толкова, много им здраве, но все пак бяха отломка от родната история, живи съдби.
Върху счупения телевизор имаше чиния със следи от елдена каша. Ника си представи самотния човек в занемарения апартамент, някога добре поддържан: как стои над печката и си готви скромната закуска, без да знае, че това е последното хранене в живота му.
От бюрото стърчаха извадените чекмеджета, подът наоколо беше целият затрупан със стари квитанции, комунални книжки и още някакви хартийки. Камара стари изрезки от „Правда“, до тях — канцеларска папка с връзки, в която сигурно са били съхранявани. Николас клекна и вестникарската хартия зашумоля в ръцете му. Нищо особено — статии и статийки с обичайното за съветската преса съдържание. От Хавана, от Ханой, Дамаск и други екзотични места. И навсякъде подписът „И. Шибякин, спец. кор“ или „И. Шибякин, соб. кор.“ Пак тук имаше копие от заповед отпреди десет години за уволнение поради съкращаване на щата.
Така, добре.
Пакет с надпис „Люба“. В него — снимки на същата жена на различни възрасти: с две плитки, с опашка, с пусната коса, с бретон, късо подстригана, с ондулирани къдрици. Брачно удостоверение. Смъртен акт — хм, значи Шибякин бил вдовец от година и половина. Извлечение от анамнезата и копие от медицинското заключение на няколко страници. Изследвания, диагнози, рецепти.
Фандорин въздъхна и почтително остави пакета върху бюрото. Колко е тъжно да виждаш откъслечни мигове от чужд живот — разбит, неосъществен. Изправи се. В ъгъла над телевизора забеляза поличка. Икона ли?
Приближи се. Точно така. Съвременна литография: строгият Лик Господен и надпис на старославянски: „Ето, вашият Бог иде с отмъщение, с отплата Божия. Исайя, 35:4.“
Само в първия миг се изненада от набожността на бившия кореспондент на „Правда“. После си напомни, че сегашните руски комунисти изобщо не приличат на някогашните болшевики: нито атеизъм, нито интернационализъм. Биха допаднали много на граф Уваров43 и оберпрокурор Победоносцев44.
Трогателно беше също, че лудетините, преобърнали апартамента, не бяха хвърлили иконата на пода. Е, бяха преровили полицата (от височината на двуметровия си ръст Фандорин виждаше следи по праха върху нея), но се бяха въздържали да кощунстват. Така си е, в Русия вече и бандитите до един са набожни — носят кръстове на шиите и даряват камбани на черквите. Досущ като в Сицилия.
Но време беше да се върне в рамките на законността.
Николас набра номера, написан върху визитката на оперативния, и още след първия сигнал в слушалката се чу гласът на капитана:
43
Сергей Семьонович Уваров (1786–1855 г.) — руски държавник, от 1818 г. президент на петербургската Академия на науките, през 1833–49 г. министър на народната просвета, автор на формулата „православие, самодържавие, народност“. — Б.пр.
44
Константин Петрович Победоносцев (1827–1907 г.) — руски държавен деец, юрист, през 1880–1905 г. оберпрокурор на синода, човек с изключително влияние върху император Александър III. — Б.пр.