Митя се шмугна между двете дълги редици от коли да си избере убежище. Конете подрънкваха с юздите си, хрупаха овес от окачените за муцуните им торби и зимата изобщо не ги вълнуваше. Той си помисли до каква степен по физическата си натура човек е по-слаб и по-несъвършен от добичетата, които ползваме и които презираме.
Накрая си избра една гиздава карета със седем прозорчета и княжеска корона на вратичката. Може би на някой от най-близкото обкръжение на нейно величество? Който е напълно възможно да е виждал и Митридат.
Тъкмо стъпи на стъпалото и дръпна вратичката когато изведнъж видя, че в голямата колесница наблизо от комина се вдига бял дим. Зимна кола с отопление! Там трябва да се вмъкне!
Надникна иззад коня и погледна накладения огън на десетина крачки по-нататък. Няма страшно, там е светло, а тук е мрак, няма да го забележат.
Изтича към колесницата. Стъпи на стъпалото и внимателно надникна вътре да види дали кочияшът не се е свил на топло.
Каретата беше празна — сигурно на слугите не беше позволено да седят вътре, а може край огъня в компанията да им е по-приятно.
Само миг, и Митя се озова на топличко.
Вътре беше тъмно и тихо, въглените в печката попукваха, прозорците се бяха изпотили до средата. О, колко малко трябва, за да може битието да се превърне от нещастие в блаженство! Само да доближиш премръзналото си тяло до горещата чугунена печка и нищо повече, нищичко.
Митя я прегърна с две ръце, подви краката си с прогизнали лапти46, зави се презглава с оставената на седалката кожена завивка и престана да мисли, просто се наслаждаваше на сухата топлина.
Събуди се от силен глас, който извика:
— Хайде! Карай!
В първия миг не разбра защо светът се люлее. После чу скърцането на плазовете по заснежените павета и си спомни: карета.
С трепет повдигна крайчеца на завивката. На предната седалка имаше някой. В тъмното не се виждаше кой, но се чуваше учестеното му развълнувано дишане.
Ето, пътникът се изправи и на сивия фон на предния прозорец се очерта наметка с връзки. Значи е жена. Това е добре, защото нежният пол е по-милосърден от мъжкия и е по-малко склонен към прибързано насилие, например без много приказки да изхвърли неканения си гост през прозореца.
Явно беше спал дълбоко! Митя не чу нито как са закарали каретата до входа, нито как собственичката й се е качила.
Тя изведнъж скочи и започна да чука с пръстена си по стъклото. Извика силно:
— Не на „Морская“! Вкъщи не може!
Гласът й беше млад.
Кочияшът явно не чу, защото дамата щракна ключалката, отвори прозореца и сред воя на вятъра повтори:
— Не към къщи! Карай към Московския тракт! — затвори прозореца и прошепна: — Господи, да бъде волята Ти, опази ме, Господи…
Явно нещо й се беше случило. Как въздиша само, дори хлипа. Това добре ли е или не? По-скоро не. Когато нещо те боли, не ти е до състрадание към чуждите горести.
Жалко, че не се виждаше какво е лицето й — злобно или добро.
Той се терзаеше от съмнения дали да се покаже или да изчака притежателката на каретата малко да се успокои. Тя обаче не се успокояваше, тревожно си шепнеше нещо и не я свърташе.
Внезапно се изправи рязко, опря коляно в задната седалка, на два пръста от Митя, и дръпна завивката от него.
Той вече бе готов да възкликне: „Ayez pitie, madame!“47 — но тя явно не беше го видяла.
Раздвижи ключалката на задната рамка, отвори и започна да вади завивката през прозореца:
— Ще пътуваме дълго. На ви да се завиете.
Обадиха се два мъжки гласа:
— Благодарим, госпожо.
— Да имаше и малко водка, че да се сгреем.
Дамата обеща:
— На първата спирка ще получите.
Митя не си губеше времето. Докато тя надникваше виелицата, той полека се свлече на пода и се свря под седалката. Когато не знаеш какво решение да вземеш, по-добре е да изчакаш.
Рамката хлопна и пружините над Митя изскърцаха — жената бе решила да се настани отзад. Права е. Щом ще пътува дълго, по-добре да е отзад, инак може да й прилошее.
Цъкна кремък, дрънна стъкло и по пода заиграха сенки. Тя беше запалила окачения фенер.
Пред носа му имаше два крака с бели обувки. Лявата опря в посестримата си, свали я на пода, освободеният крак в копринен чорап по същия начин се оправи с лявата и обувките осиротяха, останаха сами — дамата качи краката си на седалката.