— Кукличките ми, толкова съм щастлива да ви видя на купона! Всички вие сте така желани, така еротични, страхотно се възбуждам, направо потичам отвсякъде!
С тия думи той си махна перуката и се видя, че по абсолютно голия му череп се стичат струйки пот.
Наоколо се засмяха и заръкопляскаха, а Лола намигна на двуметровия Фандорин, сви устните си на фльонга и ги размърда нагоре-надолу.
— Обожавам дълги мъже. Особено ако всичките им пропорции са правилно спазени.
Отново смях и аплодисменти. Николас почувства множество любопитни погледи и неволно се попрегърби. Валя успокояващо го хвана под ръка и този път той не се дръпна — така се чувстваше някак по-спокойно: погледнати отстрани, двамата представляваха обикновена хетеросексуална двойка.
Лола понапудри сивкавия си нос и тържествено съобщи:
— А сега, сладурчета, ще видите изпълнението на божествената Чики-Чики сан, звездата на японския стриптийз.
Засвири кръшна източна музика и към подиуми бързо заситни хубавка девойка с бяло кимоно. Тя грациозно започна да кръжи и да си вее с ветрило. Свлече от раменете си бялото кимоно и остана по червено. Танцьорката разтвори полите му и издаде напред стройния си гол крак. Залата възторжено засвирка и завика.
— Хайде да се махаме — Валя дръпна Фандорин за ръкава. — Тя не е никаква японка, ами тъп шитхед48 от Улан Уде. Какво толкова я харесват?
— Ревнуваш, а? — засмя се Николас, напредвайки към изхода. — Защо ти не излезеш на сцената?
Валя промърмори:
— Да бе, ще им танцувам аз на тия педерасти.
Но личеше, че успехът на японката дълбоко я е засегнал.
В третата зала, най-голямата от всички, се намираше ресторантът с дансинг в дъното, откъдето се носеше еднообразна музика, приличаща донякъде на стържене на чистачки по сухо стъкло.
— Супер! — притисна ръце до гърдите си Валя. — Е, това е саунд, това се казва драйв! Направо ме изпълва! Ще минат двеста години и за нас ще кажат: лъки бастърдс49, те са живели по времето на великия диджей Кавалер Глук.
— Нима тази музика има нещо общо с Глук?
Фандорин се напрегна да чуе, но не намери никаква прилика.
— Че няма ли? — поотвори премрежени очи Валя. — Ей сега се връщам, отивам до едното място.
Тя се отби до тоалетната уж за две минути, но когато се върна, беше неузнаваема: в разширените й зеници проблясваха палави искри, устата й се бе разтегнала в блажена усмивка, а цялото й тяло направо вибрираше в такт с музиката.
— Аванти, шефе! Да идем да се поразкършим! — тя хвана Николас за ръката и го помъкна към дансинга. — Че ще пукясам! Там е гръм, а аз съм мълния!
Успяла е глътне или да смръкне някакъв боклук, досети се Фандорин. Или екстази, или кокаин. А може и „мълния“ — май имаше такава дрога. От опит знаеше, че сега няма никакъв смисъл да чете конско на Валя. И въпреки това не се въздържа. Каза ядосано:
— Иди, иди да се разкършиш. И като ти дойде акълът в главата, ще си поговорим сериозно.
На Валя обаче изобщо не й пукаше. Явно вече откъснала се от земната повърхност, тя извика налудничаво:
— Намали фитила, че взе много да пуши!
И с танцова стъпка се насочи към дансинга.
Ника остана сам.
Смучеше през сламката слабо алкохолния коктейл „текила сънрайз“, бавно разглеждаше безгрижните обитатели на третото хилядолетие от християнската ера и си мислеше колко са се променили Москва и московчани, откакто той за първи път пристигна в този град. Бяха минали само шест години, а столицата бе станала неузнаваема. Без никакво съмнение Москва е същество от женски пол. Няма чувство за време, затова за разлика от градовете мъже е равнодушна към миналото и живее изключително в настоящето. Вчерашните герои и вчерашните паметници не значат за нея кой знае какво — Москва без съжаление се разделя с тях, паметта й е къса, а сърцето й не е сантиментално. Когато срещат някогашната си любима, мъжете получават сърцебиене и от очите им бликват сълзи на умиление. За жената (или поне за повечето) подобна среща е безинтересна и дори неприятна, понеже изобщо не е свързана с днешните й проблеми и със сегашния й живот. Та и Москва е досущ такава, няма смисъл човек да й се сърди. Както се пее в една хубава песен, тя е като водата и има формата на съда, в който се намира.
Когато Фандорин я видя за първи път, тя беше зажадняла за пъстри вносни етикети и завистлива към чуждото богатство сиромахкиня. Но сега вече оправи материалното си положение, върна си предишното благосъстояние и природното амплоа. На Николас Москва най-много му приличаше на един любим чеховски типаж: хубава, но попрезряла дама, малко цинична, но преситена, не твърде щастлива в любовта, видяла какво ли не и все пак жадна за живот. Денем тази Аркадина-Раневская-Войницева е кисела, мотае се из къщи по роба, но вечер, когато се съберат гости, се понапудри, накипри се, сложи си диамантено колие от светлини, окачи си обеци от прожектори и се превърне в такава светска лъвица, че да ослепее човек.