— Ей, stranger in the night50 — чу изведнъж напевен женски глас. — Какво, трудно ли е да си баща на пораснала щерка?
Николас се обърна и видя, че на съседната маса, която съвсем доскоро беше празна, седи някаква жена. В полумрака лицето й се открояваше съвсем смътно, но нямаше никакво съмнение че е хубава — гласът й звучеше така уверено, очите блестяха така лениво, а през цигарения дим влажната ивица на зъбите блесна така триумфално. В първия миг му се стори, че самата Москва, изтъкана от собствената му фантазия, се е материализирала, още повече, че на шията на непознатата сияеше огърлица, а на ухото с безупречен пламък блесна диамант. Чак после Николас схвана смисъла на странния въпрос: тя имала предвид Валя. Помислила си е, че е дошъл в клуба с дъщеря си. Толкова ли бие на очи разликата във възрастта им? Макар че какво чудно. Валя на колко е? На двайсет и две-три.
Жената тихо се засмя:
— Какво, засегнах ли ви? Добре де, шегувам се. Че кой баща ще доведе дъщеря си в този вертеп? Освен ако не е някой кръвосмесител. Вие обаче не приличате на такъв.
Непознатата имаше стилна прическа — черната коса обрамчваше бузите й с две извити остриета. Двете вдлъбнатини под скулите й приличаха на бледолилави сенки. Или на опасни дълбини, помисли си изведнъж Фандорин. Точно така, „Непознатата“ — „в мъгли и във парфюми плавайки…“
— А на какъв ви приличам? — попита той, неволно поддал се на нейния тон, на собственото си лекомислено настроение и на магията на мига.
Тя позавъртя стола си, за да го вижда по-добре, но остана на своята маса. След кратка пауза каза:
— На мъж, който излиза от възрастта, когато изненадите му харесват. И съответно престава да бъде мъж. Освен това… — огънчето на цигарата й от възрозово стана алено и за секунда освети ироничната извивка на тънките й устни. — Освен това приличате на океански лайнер, който пъпли по канала, наречен Москва.
— Заради ръста ми ли? — попита Николас.
— Не. Защото в ежедневието си трябва да се правите на речно параходче, но не успявате особено.
Тя ме сваля, изведнъж се сети Фандорин. Едно време в ресторантите мъжете досаждаха на жените. Най-нахалните издебваха момента, когато спътникът на дамата отиде да танцува. А сега сексуалната революция е в разгара си и ролите се сменят. Уверената в себе си хищница излиза на нощен лов. Баламоса те с опияняващи думи, понапие те, повози те с колата и на сутринта ти каже: „Е, слънчице, хайде довиждане. Ще ти се обадя.“
— Защо се усмихвате? — Непознатата отново дръпна от цигарата си. — Че прекалено грубо действам ли?
— Нещо такова — засмя се той.
— Ами с мъжете така трябва — хладнокръвно заяви тя. — Нали знаете, че свиня от бисер не отбира. Пък и нямаме много време, вашата пионерка може всеки момент да се върне. Не ви ли е скучно с нея? Изчукали сте малолетна мацка, доказали сте си, че все още ви бива, е, оставете я да си играе на катерушките с връстниците. Обикновена глупачка. Някой ден може и да стане истинска жена, но няма да е скоро.
— Уверявам ви, че Валя не е съвсем обикновена. И дори е много необикновена.
Непознатата се облегна назад и обхвана лактите си.
— Тя не ме интересува. Вижте, няма да повтарям. Нито ще ви дам време за размисъл. Сега ставаме и се махаме. Никакво сбогуване, приказки за спешни ангажименти и така нататък. Искам, като се върне, момичето да намери масата празна. Стоп! Сега аз говоря и вие ще си мълчите. Не мислете, че всеки ден се забавлявам така. Правя го само по настроение, като се разпаля. Приемете го за каприз. И така: да или не?
Същевременно гласът й беше отпуснат, без капка съмнение в отговора и това беше най-примамливото.
— Не — каза Николас. — Благодаря, но не.
— Заради тази финтифлюшка ли? — не толкова докачена, колкото изненадана каза жената. — Погледнете я само.
Фандорин се обърна и погледна Валя. Тя се рееше в свободен полет, сестрински целуна някаква огненочервенокоса девойка, веднага след това приседна при двама млади мачовци с кавказка външност, оживено взе да им разказва нещо и да жестикулира. Във всеки случай човек можеше да не се притеснява за тази госпожица. Ника знаеше, че тя не се предава лесно. Впечатлението за ефимерност и крехкост беше измамно. Освен с модерни танци Валентина се занимаваше и с някакви източни побоища (нещо кудкудякащо, завършващо с „до“). Веднъж, съвсем в началото на съвместната им работа, когато Фандорин още не беше запознат с всички таланти на своята асистентка, трябваше да я защити в едно кафене. Агресорът беше двойно по-нисък от Николас, но пък двойно по-широкоплещест, и шансовете за победа изглеждаха нулеви. Но нямаше как — конфликтът (между другото, провокиран от самата Валя) неминуемо се беше устремил по вектора на физическото насилие. Докато пребледнелият Ника ломотеше, че ще повика милиция, Валентина се подаде иззад гърба му, леко повдигна мини полата си, изпълни нещо като фуете51 и с рязък ритник събори шишкото на пода. После извади огледалце и си напудри носа.