— Няма проблеми — каза на невидимия си събеседник притежателят на джипа, младеж със скъпо кожено яке и тъмни очила (посред нощ!). — Ей сега ще го уредим.
И изведнъж властно хвана минаващия край него Фандорин за ръкава.
— Николай Александрович, качете се в колата — тихо рече той и през стъклата блеснаха много спокойните му, но неприятно съсредоточени очи. — Един човек иска да поговори с вас.
Надеждата, че всичко се е разминало, се изпари мълниеносно. Ето! Това е!
Сърцето му се сви като сушена слива, но въпреки това Николас се направи, че нищо не разбира и за нищо не се досеща.
— С мен? — пресилено се изненада той и сам усети неестествената си интонация. — Но кой? И за какво?
Можеше да каже и сакраменталното: „Имате някаква грешка“, но за зла участ бе наречен по име и презиме.
Обърна се назад и видя, че двамата охранители на клуба ги гледат. Малко се окуражи.
— Никъде не отивам! — заяви той и опита да се изкопчи.
Напразно. Човекът с очилата го държеше за ръкава с два пръста, но стоманени.
Отзад се чуха тихи стъпки и в гърба на Фандорин опря нещо твърдо, кръгло и с малък диаметър. Той веднага се досети какво е, макар дулото на пистолет никога преди това да не бе опирало в гръбнака му.
— Без драматизъм, уважаеми — продължи мъжът. — Качваме се, потегляме и не правим хепънинг.
Правилният и дори интелигентен говор на бандита, кой знае защо, най-много уплаши Ника. Той се огледа панически. Видя, че отзад стоят двама души — единият със сънливо лице и леко чип нос, вторият съвсем млад и май червенокос, макар че в светлината на уличната лампа човек можеше и да сгреши.
Най-лошото беше, че щом видяха оръжието, охранителите се извърнаха като по команда. Явно разбраха, че не става дума за обикновен инцидент, а за сериозен разговор.
И все пак не биваше да се качва в колата на тия главорези, независимо кои са — съучастници на Шибякин или негови убийци. Не по врат, а по шия. „Иска да поговори!“ Значи няма да ме убият веднага. Знаем, чели сме, приковат те за парното, започват да те бият и да ти задават въпроси, на които нямаш отговор. Ами ако тия „Неуловими отмъстители“ разиграят някой фарсов съд срещу „гада и измамника“?
— Не ме карайте да използвам силови средства — все така спокойно каза мъжът с тъмните очила, явно главатар на похитителите. — Нали знаете, че веднъж вече така се стигна до летален изход.
Той вдигна дясната си ръка, в която сега държеше не джиесем, а нещо тънко и метално, май игла. Колкото до „леталния изход“, сигурно имаше предвид Шибякин. Значи не са „Неуловимите“, напротив. Сега ще ме приспят с една инжекция и ще се събудя с белезници в някое мазе — обречено си помисли Николас. — После ще лежа в локвата като онзи нещастен психар — със зейнала уста и изцъклени очи.
— Ей, шефе! — чу се яростен вопъл отзад. — Къде без мен? Са не марш па! Ами аз?
Валя! Изскочи от клуба и затрака с токчетата си. Изглеждаше ядосана.
Човекът със спринцовката каза тихо:
— Кажете й да се маха. Да не й се случи случка.
Трепнал от зловещия смисъл на думите му (значи на него със сигурност щеше да му се случи случка), Николас каза на пресекулки:
— Валя, тук срещнах едни познати. Трябва да си поговорим. Изчакай ме на масата.
— Биен сюр, познати — горчиво се усмихна тя, опиянена от ролята на прелъстена и изоставена. — Видях ви как си гукахте с онази фам фатал! Наговорили сте се, нали? Да знаете, че ще кажа всичко на МеМе! — злобно дръпна очилатия за ръката, за да пусне ръкава на Ника. — Я хендс оф! Това си е мое!
— Момиче — категорично я помоли той. — Направи ми тази услуга да поживееш още малко. Давам ти две секунди да стигнеш до „Садовое кольцо“52.
Е, сега ще почне Полтавска битка — изтръпна Николас и побърза да каже:
— Валя, недей, те са въоръ…
Не успя да я предупреди за пистолета.
Но не се стигна до никаква Полтава, всичко стана за въпросните две секунди, които горкият престъпник бе отпуснал на Валя. Докачливата госпожица лудо изпищя и го тресна с чело в носа, като същевременно светкавично разпери ръце — с дясната удари Чипоносия в гърлото, а с лявата — Червенокосия между очите.
Зрелището беше ефектно и дори величествено, донякъде приличаше на излитане на космически кораб, който само допреди миг е бил застопорен със стоманените подпори, но после изведнъж двигателите му заработват, обгръща го облак от дим и огън, опорите падат встрани и звездният лайнер остава в горда самота.
Валя шумно издиша, скръсти ръце на гърдите си и продължи обвинителната си реч: