Не беше успял да си отиде достойно като в антична драма. Животът му свършваше някак много по руски, много по детски и ужасно страшно.
Митя тихо се разплака. Понечи да извика мама и дори сякаш я видя наяве — цялата розова, миришеща на теменужена есенция, но мама седеше пред огледалото и не се обръщаше да види злочестата си рожба.
Вещицата сложи пленника върху снега насред малка поляна. Той се понадигна и видя дървена къща с миниатюрно слюдено прозорче, което излъчваше неестествено ярка светлина. Под къщичката не забеляза да има кокоши крака — сигурно снегът ги беше затрупал.
Старицата силно потропа с желязната халка по вратата, после изведнъж повдигна полите си и неочаквано чевръсто хукна към гъсталака. Само миг, и вече я нямаше, беше изчезнала в мрака.
От странното поведение на вещицата Митя се изплаши още повече, макар уж да нямаше накъде повече.
Тя ме е донесла за подарък, за армаган, досети се той. На някое чудовище, което властва над нея, и значи е още по-страшно. За кого разправяше бавачката Малаша, освен за Баба Яга? За горския цар, точно така. Който безшумно се качва в каруцата на тези, дето пътуват през гората, и им краде дечицата. Как припяваше Малаша? „Горски цар ще се промъкне, Митенка ще ни отмъкне.“
Вратата изскърца и Митя видя Горския цар.
Той изобщо не приличаше на маскарадната фигура, която представляваше снощи Наследника. Истинският Горски цар беше висок и слаб, същинска върлина, с дълга бяла брада и бяла коса до раменете, но с черни вежди. Очите му също бяха черни и лъскави. Те строго изгледаха отвисоко свития на кълбо Митя. Гласът, звучен и далеч не старчески, изрече страховито:
— Каква е тая апариция53? Само подхвърлени деца ми липсват! Аз да не съм ви Възпитателен дом?
Прекрачи през Митя, и както си беше само по черна, препасана с кожен шнур риза, изскочи на поляната. Завъртя глава насам-натам, но както вече казахме, от Баба Ята нямаше и помен.
Тогава Горския цар се обърна към Митя и изля гнева си върху него:
— Хайде, казвай малки дяволе, чий си и от кое си село! От Салтановка ли? Или от Покровское? О, ще разбера аз и ще те върна! Какво си мислите вие, плебеи неблагодарни! — и ядно тупна с ниския си плъстен ботуш. — Какво си се излегнал? Къщата ще изстине! Влизай бързо, няма да те оставя тука я. Но да знаеш, че утре сутринта ще те заведа при попа в Покровка. Той да се разправя с тебе! Хайде де! — подвикна тъй свирепо, че Митя се опита да се изправи, но извика.
— Какво става? Какво ти е на крака?
Леко вдигна момчето и го внесе в къщата. Наглед жилището беше съвсем обикновено: скована от дъски маса, вместо стол — издълбан пън, неизмазана печка, но на стената имаше полици с книги, а единствената свещ гореше с невиждано ярка, немигаща светлина.
Виж ти, как живеел Горският цар. Може пък да не е чак толкова страшен, както го описваше Малаша?
Властелинът на гората свали кожуха му, понечи да му изуе валенките, но Митя писна:
— Ох! Боли!
— Аха, значи си можел да говориш. Добре, после ще си поприказваме.
Домакинът го настани на пейката, извади от кончова си ножче и сряза валенката. Пръстите му бяха сухи и дълги, с ниско изрязани нокти.
Внимателно опипа глезена.
— Ясноо. Я хапни — сложи в устата му малко сухо геврече. — Стискай със зъбите, ама яко.
Че като дръпна! От болка Митя прехапа гевречето, което беше по-кораво и от камък, и сълзите направо бликнаха от очите му.
Но старецът вече превързваше крака му с парцал и болката намаляваше.
— Я стани.
Внимателно, още неповярвал, Митя се изправи. Кракът го държеше!
— Утре ще куцукаш, но вдругиден ще се пързаляш на пързалката. Дребна работа, обикновено навяхване, luxatio — каза старецът.
Естествено, той не беше никакъв Горски цар, на Митя само от студ и страх му беше хрумнала тая глупост и сега той сам се беше засрамил, но му беше чудно да чуе латинска дума от устата на знахаря. Такъв образован човек, учен книжовник да живее сам насред дивата гора! Нима не е чудо? Митя възкликна:
— Господине, самото провидение ви прати при мен! Виждам, че сте добродетелен и милосърден! Помогнете ми да спася от ръцете на злодеите една благородна особа! Но преди това дали бих могъл да попитам кой сте вие и защо обитавате тази пустиня далеч от хората?
Знахарят отстъпи назад и изумен се вторачи в Митридат. После присви очи, размаха ръка пред тях, сякаш да пропъди привидение. Но понеже то не изчезна, скръсти ръце на гърдите си в позата на древен стоик. Отговори бавно, без да отмества поглед от лицето на Митя.
— Желаете да научите кой съм аз ли? Това е най-трудният въпрос, който може да бъде зададен на един човек. Целия си живот съм посветил на търсене на този отговор. По волята на съдбата имам руско поданство и православна вяра. По волята на родителите си нося името Данила. Сегашното ми занятие е лечител по неволя. А сега, когато според законите на учтивостта отговорих на вашия въпрос, отговорете ми и вие, странни човеко, какво сте? Инкубус? Хомункулус? Плод на подивялото ми въображение? Или самият Сатана в облика на селско момченце?