— Е, случва се.
Волков погледна Фандорин скептично, но като че ли забеляза в лицето на събеседника си нещо ново. Очите на капитана се присвиха и в тях блесна искрица. Може би дори съчувствие.
— Значи, лоша работа. Добре де, наистина ли няма къде да се денеш? — попита оперативният и се намръщи жалостиво. — И няма кой да те измъкне от батака?
Ника поклати глава.
— Е, тогава — Волков сви рамене. — Изчезни. Изчезни напълно. Превърни се в невидим. Гледал ли си филма? Не си? За един пич, дето…
— Чел съм романа. Как така да изчезна? Аз имам семейство, работа!
— Какво семейство бе, човек? Вкъщи и офиса да не си стъпил. Няма да ходиш никъде, където ходиш обикновено. Няма да се обаждаш на никого. Изхвърли джиесема. Сега ще те изведа оттук и се стапяш в нощта.
— И… за колко време?
Милиционерът само въздъхна.
— Ако не се скриеш добре, за кратко. Добре, запиши си един номер. Казва се Таня. Обади й се след ден-два, но само от телефонен автомат, разбра ли? Ще й кажеш… кажи й, че си от телевизионния център. Ако има нещо ново, тя ще ти го съобщи.
— Това жена ти ли е? — попита Фандорин и извади химикалка.
— Не, една следствена. Но е добро момиче. Няма да те продаде.
Да изчезне? Да се скрие? Но как, къде?
— Имеджин59, два дни с мъжки дрехи, чувствам се като същински педал! Тая сутрин ми беше толкова кофти, че направо не ми се говори! Защото съм в розов ден, нали си чат. Гледам се днес в огледалото и о, май Гош! Може ли да съм толкова хубава бе! Да бях сега с червени плитчици и седефените ботушки (нали ги помниш, дето са с панделка на глезена), а коприненото ми шалче да се вее от вятъра… Да тръгна по Тверская щрасе… Всички мъже — възнак. Ама не може, ферботен. Не съм толкова проста, че да не разбирам. Твоите киднапъри търсят момиче. Ако го намерят, ще му направят абтрайбунг60 без упойка. Да знаеш само колко са ми втръснали тия гащи и голата тиква! Като някакъв клошар, същински клошар! Чак тук във вилата се поотпуснах. Нали няма проблеми, че съм без грим?
Валя се извърна от печката, върху която след малко щеше да е готов някакъв много особен омлет, и посегна към огледалцето на масата. Позавъртя глава и оправи къдриците си.
— Алптраум61! — въздъхна тя. — Тая перука е много калпава, грабнах първата, която ми падна. За тоалета да не говорим… Както и да е, кънтри хауз62 си е кънтри хауз. Няма да издребняваме, нали?
През двата дни, прекарани в скривалището, Фандорин така се умори от самотата и страшните мисли, че гласът на Валя му се видя като ангелска музика. Асистентката му донесе от Москва храна и вестници и най-вече помогна на затворника да излезе от ужасното, умопомрачително състояние, когато човек бърка действителността със съня и не може да разбере кой от двата кошмара е по-лош.
След като се раздели с капитан Волков, Николас все пак се обади на Валя от едно място — от Централния телеграф. Все пак трябваше да разбере дали бегълката се е прибрала у дома.
Прибрала се била, абсолютно безпроблемно. Нещо повече, след като изслуша обърканата скоропоговорка на шефа („бързо да изчезна… не знам, къде… не бива да се обаждам… измисли нещо за пред Алтън“ и т.н.), помощничката на Фандорин прояви невероятно самообладание. Едва ли не го извади от бездната на отчаянието.
— Имате ли мангизи? — прекъсна началника си тя. — Колко?
Ника бръкна в портфейла си.
— Към хиляда и петстотин. И дребни.
— Генуг63. Вземете кола и право в нашия кънтри хауз. Нали го помните, бяхте там на аниверсера на Мамона. По Рубльовско-Николското до четиридесет и трети километър, там има пътепоказател. Къщата сега е празна, няма никого. Ще звънна на бариерата, там имат дубликат от ключовете. Стойте и ме чакайте. В хладилника трябва да има нещо за ядене — сирене, кренвирши. Ще се оправите, докато дойда. Няма да телефонирен. Те знаят, че съм ви секретар, и може да подслушват. Ще се отбия при вашата бейбиситър и ще й кажа да поостане.
Е, кой друг може да се похвали с такъв чудесен асистент? Фандорин едва не се просълзи от здравомислието, хладнокръвието и организираността на Валя. И паниката веднага го напусна, защото близкото бъдеще стана логично и подредено.
Още първият таксиметров шофьор, когото спря, се съгласи да откара среднощния пътник извън града. Отначало поиска две хиляди, но се съгласи и на хиляда и петстотин — Фортуна се дотътри до жертвата на фаталните обстоятелства направо пред очите му.
Извънградската къща на Валината родителка беше много шик, разположена в прочутото вилно селище „На хълма“. Шест спални, градинка с беседка и шадраванче, в приземния етаж — билярдна, горе солариум, изобщо — новоруски парадайз в пълен комплект. Лошото беше само едно: Николас така и не разбра как се пуска отоплението и затова му беше много студено. За да се топли, облече ватирания, бродиран на пауни халат на Мамона и обу нейните подплатени с кожа топлинки (собственичката имаше гренадирско телосложение, така че и халатът, и топлинките му бяха по мярка).