Избягваше да пали лампите, за да не буди излишен интерес у обитателите на селището. Затова не гледаше новините по телевизията, ядеше салам, от нямане какво да прави разглеждаше околностите: от трите страни съседните къщи бяха горе-долу същите, а от четвъртата имаше триметрова дъсчена ограда със спираловидна бодлива тел. Богаташите в Русия живот си живеят, няма що.
Най-сетне в края на втория ден от заточението Валя се появи. Пристигна с мотоциклет, целият опръскан в кал. Пътьом извика:
— Ох, не мога! Не издържам! — и отиде да си свали мъжките дрехи.
Така че сега, преоблечена в пъстър пеньоар, правеше някакви магии над печката — готвеше топла вечеря. Николас седеше до кухненската маса и се наслаждаваше на нейното чуруликане. Колко хубаво! Беше жив, имаше компания, скоро радиаторите щяха да се затоплят, а когато се мръкнеше, щяха да запалят лампите.
Смущаваше го само това, че Валя някак прекалено бързо и решително започна да злоупотребява с положението.
Първо, веднага премина на интимното „ти“. Явно тенденцията в заобикалящия го социум беше такава: сега никой не се церемонеше кой знае колко с Николас, което несъмнено говореше за спад в обществения му статут. Управителят на фирма, сериозният човек, се бе превърнал в невидим, в сянка. А никой не говори на сянката на „вие“. Откъде беше това: „Сянко, знай си мястото“?64
Второ, Валя прекалено безсрамно се възползва от ролята си на свръзка между заточеника от вилното гето и външния свят. На въпроса дали е успяла да се свърже с Алтън коварното същество отговори невинно:
— Пуснах й бележка в мейлбокса. Нали не биваше да се обаждам. Мога да подправям подписа ти, а текста натраках на компютъра. В смисъл, прости, любима, нещо се уморих от фамили лайф и искам за известно време да остана ганц алайн65.
Ника направо изстена, а Валя отбеляза покровителствено:
— Само ще започне да те цени повече. Казвам ти го като жена.
Може пък да е за добро, мрачно си помисли Фандорин. За предпочитане е да се докачи, отколкото да откачи. Утре сутринта ще се прибере от Питер, ще отвори пощенската кутия… И кой знае какво ще си помисли! Че съм тръгнал с някоя?
— Виж какво — каза той. — Ще се отбиеш там още веднъж. Ще извадиш своето писмо и ще сложиш друго. Ей сега ще го напиша.
И написа следното.
Алтънка, заминавам за ден-два. Имам спешна работа, дори не можах да предупредя Лидия Петровна. Можеш да ми честитиш: най-после благодарение на твоята реклама се намери един много добър клиент. Е, ще трябва да замина далеч, в Архангелска губерния. Опитах да ти се обадя, но не успях. Опасявам се, че няма да мога да ти се обадя и оттам. Зверски е далеч, едва ли има обхват. Когато се върна, ще ти разправям. Историята е направо фантастична.
Май беше избрал подходящия тон: закачлив и малко интригуващ. Дано свърши работа.
Валя спокойно можеше да прибере бележката в джоба на пеньоара си, но тя бавно повдигна полите му и мушна сгънатото квадратче в ластика на дантелените си пликчета. Николас въздъхна мъченически и се извърна.
— Не знам от кого да се притеснявам повече — от тия мафиоти или от Мамона — бъбреше коварната му помощничка, докато му сипваше голяма порция омлет с трюфели. — Ако научи в каква история съм се забъркала, няма да се церемони. Ще ме изпрати по етапен ред някъде на остров Туамоту66, за по-сигурно. Значи така с тия говеда… Хапвай, хапвай. Искаш ли да ти намажа хляб с масло?
Седна срещу него и подпря буза досущ като жена. Бяха направо семейна идилия.
— Вчера ми се обаждат вкъщи. Казват (тук Валя смени гласа си с мъжки): „Господин Глен? Извинявайте, че ви безпокоим у дома. Но не можем да открием Николай Александрович никъде, а ни трябва по спешност. Дали не бихте могли…“ Аз им казвам: „Не бих могъл. В отпуск съм. Търсете си го.“ И им треснах телефона. Но интересното е следното: апаратурата на Мамона е много хитра и сканира всяко позвъняване. В случая обаче не го изкопира, значи те имат антискенер. Сетингелес? Е, биен. Тая сутрин отивам в офиса да полея цветенцата. И сигурно там са ме засекли. И то доста майсторски, нищо не забелязах. Отбих се в „Пиер-Паоло“, то е едно особено място, на теб няма да ти хареса. Седя си на бара, плямпам си с Маргото (тамошния барман) и си пия капучиното. Изведнъж влизат ония тримата, дето ги сборих пред „Холестерин“. Защо спря да ядеш? Не ти ли харесва?