Николас остави вилицата.
— Какво… какво ти казаха? Приближиха ли се?
— Само единият, тоя с червената коса. Другите двама останаха до вратата. Аз седя, цялата кълбо от нерви, и си мисля: ами ако ме познаят? Па дьо ту! Той идва, плесва ме по темето, така едно фамилиарно, с потната си лапа и вика: „Е, скинхед, казвай къде е шефът ти.“ Простак! Пак му обяснявам, че съм отпуск. В смисъл, че шефът ми се обадил оная вечер и ми казал, че трябва спешно да замине, така че мога да изляза в отпуск. Помислих, че няма да ми повярва и ще започне да прави разни дивотии. Той обаче нищо, само ми намигна и тримата направиха веггеганген67.
— Какво направиха? — смръщи чело Фандорин.
Най-трудни от всичко в изказа на Валя му бяха неговите германизми.
— Абе тръгнаха, аут, отидоха си. Обаче не окончателно. След петнайсетина минути идва Макс, който работи там като гардиън. Тия твоите квадратните, вика, си седят в джипа и чакат нещо. Теб ли се опитват да гепят? Да ти кажа, в „Пиер-Паоло“ се въртят най-големите гейове. Много мразят външни хора. Но с мен са свикнали, аз съм им нещо като геносе. Макс вика: Сега ще изляза и ще изпусна под гумата им една дъсчица с пирони. Така че, Валюха, заминавай спокойно. Излязох аз, качих се на чопъра си и газ! Джипът се втурна след мен, но не стигна далеч… Така че дойдох тук без проблеми, никой не ме проследи.
И Валя се засмя, много доволна от себе си.
— Ами ако за тая лудория те издебнат и те гръмнат? — поклати глава Николас. — Те са страшни хора, не ги познаваш.
— Не знам кой кого ще гръмне — войнствено отвърна безстрашната девойка. — Гук мал!68 — скочи от мястото си и донесе чантата. Извади от нея пистолета — същия, който намери пред клуба. — Ще им направя файнъл каунтдаун69! — вдигна ръката си Валя. — Ба-дам! Ба-дам!
— Не си го изхвърлила! — ахна Фандорин. — Глупачка! Я ми го дай!
Отне на лудата оръжието, понечи да го прибере в джоба на халата си, но се спря, неволно очарован от матовия блясък и елегантността на страшния инструмент. Защо оръжието винаги е красиво? — помисли си Ника. Като произведение на изкуството. И си отговори: ами защото то, както и изкуството, носи в себе си тайната на живота и смъртта. Едно леко помръдване на мускула на показалеца и тайната е разгадана. Онуй, що гибел обещава, сърцето със възторг пленява70…
От антрето се чу звън — мелодичен, дори предпазлив, но Николас пак трепна, панически мушна пистолета в дълбокия джоб на халата и скочи.
— Кой може да е?
Валя се усмихна:
— Спокойно, Дункел. Та ние сме „На хълма“, тук не идват външни хора. Помолих пазачите да накършат малко калина. Ще я сложа във вазата и ще бъде вундершьон71 — Заситни към антрето и се провикна напевно: — Идваам!
Николас избърса устните си със салфетката и посегна към чайника.
Чу се тракването на ключалката. Валя извика възторжено:
— Ах, каква пре…
Но после се чу изтрополяване — някой или нещо падна.
Фандорин се втурна да види какво става и дори не хвърли салфетката.
Изскочи в коридора и замръзна на място.
Валя се беше проснала по гръб с разперени ръце, по лицето й се стичаха две струйки кръв, а очите й бяха затворени.
На вратата стоеше същият онзи мъж, който спря Николас пред нощния клуб. Днес той беше без тъмни очила и вместо кожено яке носеше костюм с вратовръзка. Държеше голям букет от калинови клонки в лявата си ръка и тръскаше пръстите на дясната.
— Ето го и мистър Фандорин — с делничен тон каза страшният човек. — Което беше целта на занятието.
Захвърли букета. Когато Николас заотстъпва, мъжът бързо пристъпи напред и взе да цъка с език.
— Достатъчно сър, дотук бяхте. Само създавате излишни проблеми, и то най-вече на себе си.
Засрамен от собственото си малодушие, Ника понечи да се върне и да види какво става с Валя.
Бандитът отново започна да цъка. Звукът не беше силен, но бе парализиращ, като тракане на гърмяща змия. И Фандорин се парализира. Замря.
— Какво направихте с него… с нея? — тихо попита той.
— Нищо страшно. Цапардосах вашия хермафродит по носа, както той мене. Да не ми се мотае в краката. — Погледна надолу към оголените гладки прасци на зашеметения Валя. И иронично забеляза: — Ама вие сте били човек с фантазия. И тоалетът ви е за чудо и приказ.