— Пася… Радвам се.
Какво ли още да й каже, за да я зарадва?
— На Митюся му бесе мъцно.
— Мъчно за мен, рожбичката ми!
Сълзите от ясните й сиви очи рукнаха още по-силно, а Данила с почуда повдигна бялата си вежда. Митя изразително сви рамене над златистата глава на коленичилата графиня, сиреч: с нея не може другояче.
И наистина, как сега, след като заедно бяха седели на цукалото, след нощта, която бяха прекарали прегърнати, и останалите интимности, изведнъж да почне да говори с Павлина като голям? Ами че тя ще изгори от срам, а той ще се чувства като подъл измамник.
Фондорин, този деликатен човек, се въздържа от каквито и да било забележки. Стоеше встрани и чакаше търпеливо.
Графинята избърса сълзите си, изсекна се и се обърна към своя спасител.
— Мило старче, къде се научи така ловко да се биеш с тояга? Сигурно си служил в армията?
— Служил съм, как да не съм служил — достолепно отвърна Данила. — Дори не в армията, ами в гвардията. Но с тоягата се научих да се бия в Ингилизката земя, където съм странствал. Тамошните безделници, именувани джентълмени, имат цяла наука за боя с тояги. За целта няма нужда от голяма сила, само познаване на правилата. Нали казах (тук той погледна към Митя), че ако не Добрата Дума, Науката лесно ще надвие грубата сила. Но къде е вашият главен похитител? Очаквах да срещна петима противници, а срещнах само четирима.
Павлина гордо вирна брадичка.
— Не го пуснах да пренощува в каретата, казах му да се махне. А когато се опита да не ми се подчини, го заплаших как ще се оплача на Зуров, че ми е правил амури. И злодеят се стресна от това. Цяла нощ прекара край огъня с неговите разбойници. А на сутринта, когато надникна да ми каже добро утро, го посрещнах с плесница, и то силна. Тогава той взе да ругае, скочи върху седлото и пришпори коня направо през снега, покрай гората. Извика на хората си, че ще ги посрещне в Чудово, когато сменят конете — тя се сепна и каза притеснено: — Трябва да тръгваме, бързо. Ами ако реши друго и се върне? Пикин е душегубец, страшен човек, не е като тия глупаци. Не можеш го надви с английската наука за тоягата. Много те моля, храбри старче, откарай ни с Митюнечка до станцията. Щедро ще те възнаградя.
Фондорин свъси вежди и отвърна сухо:
— Ще ви откарам. Но не до станцията, където едва ли ще се намери защита за вас, а направо до Новгород. Заповядайте в каретата, госпожо. Дмитрий, качвай се и ти.
Павлина прихна:
— Колко смешно наричаш моя Митюшенка. Моето сладичко, моето захарно мъниче. Нали, Митюшенка? Толкова е мъничък, а как се сети да извика на помощ точно когото трябва. И как ли е обяснил?
— Доста добре за годините си — сдържано отвърна Фандорин и в очите му проблесна особена искрица.
— Умничкото ми то — прошепна на Митя графинята. — Моят Бова, кралският син. Искаш ли да ми станеш син? Искаш ли? Наричай ме „мама Паша“, нали, мъничето ми?
— Мама Пася — мрачно повтори Митридат и тутакси бе възнаграден с дузина горещи целувки.
— Какво ще правим с тия крадци? — посочи Павлина двамата вързани. — Не можем да ги оставим. Ще кажат на Пикин къде сме.
Единият от хайдуците, със счупената ръка, още не беше се съвзел и лежеше неподвижно върху снега. Но вторият, събореният с тоягата от капрата, при тия думи взе да рита с крака и се затътри, като се опитваше да се отдалечи, направо така, седнал. Челюстта му трепереше.
— Да, трудна работа — съгласи се Фондорин. — Ще му кажат, разбира се. Но няма да ги убиваме я.
— Ами какво ще ги правим иначе? — твърдо рече графинята. — Пикин уби моите хора и тия тук му помагаха.
Данила промърмори уж настрани, но всъщност на Митя:
— Колко жестоко е времето, в което дори толкова нежни особи призовават към убийство.
— Какво каза, дядо? — обърна се към него Хавронска.
Той отново се намръщи.
— Казах, госпожо, че няма да ги убивам, защото всеки човек е възел от тайни. Този възел не съм го връзвал аз, и няма аз да го разсичам. Уви, случвало ми се е да отнемам живота на себеподобни, но всеки път съм го правил без убийствено намерение, по злочесто стечение на обстоятелствата.
Фондорин се приближи до хъркащия от ужас хайдук и набързо превърза пострадалата му глава. На втория, безчувствения, върза счупената ръка за ножницата на сабята. Митя знаеше, че лекарите наричат това Schiene74.
Павлина погледа, погледа, па плесна с ръце:
— Та те като награда за твоето милосърдие ще те предадат на Пикин. Не знаеш какъв свиреп вълк е той. Ще те открие вдън земя, за да ти отмъсти за обидата!
— Не споря — кротко призна Данила. — По-лесно ще ни е да ги убием. Но аз не съм привърженик на тая леснотия. Да тръгваме, ваше сиятелство. Времето ни е скъпо.