И се покатери на капрата.
Щом се съмна, Московският тракт се съживи. Взеха да се срещат и отделни каруци, и цели върволици от натоварени шейни. Каретата с впряг от шест коня летеше бързо и забавяше хода само когато пътят тръгваше по нагорно, а по надолнище поскръцваше със спирачката. Данила плющеше с камшика като опитен кочияш, такъмите звънтяха весело и изпод плазовете хвърчеше леден прах. Хубаво се пътува през зимата, не е като през лятото. Няма друсане, пък и скоростта е различна. Един правителствен куриер в двореца се хвалеше (Митя лично го чу), как веднъж през зимата прелетял шестстотин версти75 до Москва за трийсет и шест часа. Нито ял, нито спал, само сменял конете.
Скоро след пладне пристигнаха в Новгород, този толкова древен град, че годината на основаването му не се знае — появил се е още преди да възникне Русия. Примижал срещу сияещия от слънцето купол на Св. София, Митридат провери знанията си: обширността на това селище е 452 десетини76, населението — две хиляди души. А през XV столетие хората тук са били двеста пъти повече. Ако човек се замисли, някой ден същото ще стане и с Москва, и с Петербург, и дори с Париж. Ще запустеят и ще се обезлюдят, защото всичко на този свят си има край.
Той стисна очи и си представи бъдещите руини на Москва: съборените стени на Кремъл; голия Червен площад, по който броди подивяла котка; обраслата в бурени „Тверская“, слепите прозорци на къщите. Б-р-р, как можа да му се привиди такъв кошмар.
— Какво се мръщиш, миличко? — погали го по главата Павлина. — Умори ли се? Ей сега ще си починем, ще пийнем чай с меденки, вече няма къде да бягаме. Този град е голям, никой лош чичо няма да закача Митенка. Това е Новгород, сладурчето ми. Нов Град. Някога, много, много отдавна той наистина е бил нов, но сега е много, много стар. Ей на и ти си мъничък, съвсем нов, но ще минат години и ще станеш старче като дядо Данила. Колко смешно, нали?
— Смесно е — съгласи се Митя.
Да си умре човек от смях. Нищо ново под слънцето. Защото речено е: всичко ново е вече нещо било преди нас…
Настаниха се в най-добрия хотел — „Посадник“77. Данила нагледа как разпрягат конете и изчезна — каза, че иска да навести един стар познат и че ще обядва при него. А Митя и Павлина хапнаха рибена чорба и каша и тръгнаха да пазаруват — изглежда, графинята така беше свикнала: където и да отиде, дори в най-затънтеното място, веднага тръгва да гледа стоките.
В Новгород дюкяните бяха много по-богати, отколкото в Любан, и Павлина реши да нагизди Митя. Отначало видя в магазина една батистена рокличка, „ах, каква е сладка“ и си науми да облече Митя като момиче, но той надигна такъв вой (в арсенала си не разполагаше с други средства за отбрана), че графинята трябваше да отстъпи. По взаимно съгласие преоблякоха Митя като малък казак: той получи синя бекеша78, сахтиянени ботушки, но най-красива беше астраганената папаха79 с алено дъно. Като се погледна в огледалото, той много се хареса, беше като същински запорожки юнак.
Изобщо прекараха деня приятно, а вечерта седнаха в дворянската зала на „Посадник“ да пият шоколад. Павлина разпореди щом белобрадият старец на име Данила дойде, да го доведат направо тук. Канеше се да го награди щедро, да му даде сто рубли, сърдечно да му благодари за добрината и да го пусне да си ходи в гората. Сега вече имаше нов кочияш — Хавронска нае един от местните.
Павлина беше весела и безгрижна. Разказваше на Митя колко хубаво и спокойно сега ще продължат за Москва. Няма да тръгват сами, опазил ги Господ, а само с добри спътници. И никой Пикин няма да смее да ги пипне.
Изглежда, вечерно време „Посадник“ се превръщаше в нещо като салон или клуб, защото в залата се бе събрала доста изискана публика. Имаше и местни, и дворяни от други градове. Хапваха, пиеха чай и кафе, разговаряха тихо и прилично. Митя гледаше приятната картина и си мислеше: да можеше у нас в Русия цялото население да е така пристойно, тогава щяхме да живеем не в кал и пиянство, а културно като в Холандия или Швейцария. Прав е Данила, хилядократно е прав: активната фракция трябва всячески да се увеличава.
Към тях се приближи един сериозен човек на години. Представи се както подобава:
— Колежки съветник Сизов, служа в канцеларията на негово превъзходителство господин наместника. Смятам за свой дълг на гостоприемство да обикалям хотелите, където са отседнали пътници с благородно потекло, и да ги питам имат ли някакви оплаквания.