Фахт Бей не можеше да възразява, защото това бяха редовни разходи по изпълнението на мисията. Намерих го по вътрешната комуникация на базата и му казах, че искам два отделни самолетни билета до Ню Йорк и обичайните джобни пари.
— Ще ми бъде нужен американски паспорт — продължих. — За жена. Възраст — около двадесет. Донесете снимката в гардеробната, когато жената тръгва. Всичко да е готово за утрешния самолет. Някакъв проблем?
— Не. Тъкмо от „И. Г. Барбен“ пратиха няколко празни документа за наркокуриери, но ще трябва да им съобщя името и рождената дата, за да попълнят досието. Така че какво име да впиша?
Реших да бъда леко саркастичен.
— Хевънли Джой7 Кракъл. От Слийпи Холоу, щат Ню Йорк.
— Вие заминавате ли? — с прекомерна надежда попита той.
— Не. Това е напълно в рамките на служебните задължения — отсякох аз. — Така че гледайте да не се оплескате. Не забравяйте да сложите стари имиграционни печати в паспорта. Ще оставя подпечатаната от мен заповед при фотографа.
— Мога да включа и самолетен билет за вас — подкани ме той.
Прекъснах връзката.
Облякох униформата, окачих на врата си нещото, което трябваше да мине за знак на ранга ми. Сгънах мечото палто и шапката от каракул, за да ги взема със себе си. Пъхнах някои справочни текстове в предния джоб на туниката. Събрах пълен аудио-видео комплект за следене, запечатах го и го прибрах.
Всъщност нервите ме друсаха. Крек или само мисълта за нея ми действаха така. Твърде жив беше споменът за алените й токчета, с които смачка на пихтия онзи жълтия. А срещу такъв гигант аз не бих се изправил дори с бластери по джобовете си, дори за пари. От тази мисъл не ми ставаше по-леко. Развали ми апетита за вечеря.
Заклех се пред себе си, че без никакво бавене ще я махна от моя район, за да поеме работата си по забавянето на Хелър.
Ужасно се зарадвах, като чух гонговете в тунела. „Бликсо“ трябваше да кацне. Сграбчих палтото и шапката и тръгнах към подготвената стаичка.
Седма глава
Настаних се господарски зад бюрото и стражите доведоха първия, когото избрах за разговор — Одур.
Изненадах се. Малкото педалче явно бе поприказвало с Ту-ту. Бе се държало добре. Дори не беше оковано във вериги.
В зеленикавата светлина на малката канцелария неговото хубавичко, напудрено личице изглеждаше твърде странно. Но той се държеше с подобаващо уважение. И с подобаваща уплаха.
— Имам съвсем малко документи за вас, офицер Грис — каза той. — В отдела настъпи голяма бъркотия. Боуч не идва, а и още двама май са изчезнали. Сега има нов главен чиновник, само че той нищо не разбира.
Аха! Ту-ту е успял! Старият ми враг Боуч беше мъртъв. Заедно с фалшификаторите. Каква чудесна новина!
— Затова нося само тези няколко празни бланки да ги подпечатате, ако им потрябват спешно.
Носеше ги, само няколко килограма хартия. Взех ги. Извадих картата си и започнах веднага и на място да ги подпечатвам. Отне ми някакви си двайсетина минути вместо, да речем, половин следобед. Колко по-леко щеше да върви работата, щом Боуч вече беше пъхнат в незнаен гроб. По-рано да бях помислил за това!
Бутнах му купчинката.
— А сега, Олеле — назовах го с неговия прякор, — какви други новини ми носиш?
— Ами — започна той — според това, което чувам, когато не знаят, че ги подслушвам, Ломбар Хист напредва великолепно в пристрастяването на членовете на Великия съвет към наркотиците. Всички дворцови лекари са привлечени на негова страна и говорят колко са нужни дрогите. Доста от населението също ги употребява. Сега е само въпрос на време. Има една-единствена дребна засечка.
Наострих уши.
— Явно тук, на Блито-3, имате някакъв мъж, някакъв Флотски офицер. С някаква мисия. Явно праща доклади до капитан Тарс Роук, а Великият съвет има доверие и на Роук, и на този офицер. Ломбар получава копия от докладите и се оказало, че са написани с някакъв променящ се всеки месец код, и той знае, че не може да ги фалшифицира.
А, това е добре. Никой не може да измами Ломбар.
— Божичко, ама Ломбар как мрази този офицер! Направо получава гърчове. Та тъкмо преди да се кача в „Бликсо“, привикаха ме в канцеларията на Ломбар. Много е страховит.
Ами така си е, с неговото придърпване за реверите и с неговото „жило“.
— И ми каза, че открил куриерската ви линия от Волтар дотук и обратно. Като си помисля, май има шпиони на всеки кораб. И ми даде съобщение за вас.