Несъмнено Силва бе следил Хелър под друга маскировка и бе научил за тъпашкия му навик да се катери къде ли не. Но не можех дори да предположа как точно ще нанесе удара си. Куршумите в трупа обикновено будят подозрение.
Хелър вдигна очи към скимтящата котка. После отстъпи пет-шест метра от оградата към външната стена на снекбара. Там имаше седалки, до които се виждаха два сака.
Изви поглед към „старата дама“ и към грамадната й чанта. Отгоре се показваха няколко кълбета прежда.
— Седнете ей там — каза Хелър. — Нямам никаво въже. Нужно ми е нещо, от което да направя примка и да хвана с нея котката, когато се покатеря на оградата. Иначе може пак да скочи.
Пресегна се за преждата и започна с бързи движения да усуква от нея въженце.
— Нужна ни е „котешка люлка“ — промълви той. И много бързо правеше една.
Съвсем ясно си спомних предупреждението на Бери за добросърдечието. И сега пред себе си виждах ужасяващо потвърждение колко прав беше. Хелър кротко седеше на косъм от смъртта си!
Нощният вятър се усили. Светлините на Ню Йорк мигаха под небето мъртвешки синкави.
Хелър сплиташе „котешката люлка“.
„Старата дама“ хълцаше през сълзи.
Най-сетне Хелър беше готов. Разполагаше с нещо като широко отворена торба на дълго въже.
— Ей сега всичко ще бъде наред, почакайте ме — утешаваше я той.
— Ох, да се надяваме — тъничко изпищя Силва.
Хелър стъпи върху парапета. Ловко се изкатери по вътрешната страна на металната мрежа. Изпълзя през извивката горе.
С точно и рязко движение пусна торбата под котарака и я дръпна нагоре. Крачетата на животното се промушиха през отворите, но тялото му беше сигурно хванато. Хелър вдигаше торбата към себе си.
Слухът му сигурно долови някакъв звук дори през шума от вятъра. Хванал се за горния край на оградата, той изви глава, за да погледне.
Точно в този миг Силва беше на три метра от него и слагаше нещо на плочките.
Хелър забеляза предмета. Волтарианска ударна граната.
Разпознах я едновременно с него. Една от онези, които дадох на Търб. Щеше да се взриви със страхотна ударна вълна, без да остави и едно-единствено парченце. Щеше да издуха Хелър от оградата към зейналата под него пустота.
Ръката на Силва пусна гранатата.
— Едно — прошепна Хелър. Започна да брои!
Силва се изправи.
Хелър метна котарака.
— Две — каза той.
Котаракът удари Силва по лицето.
Врещеше и дереше кожата му.
Очевидно Силва бе намислил да се скрие зад саковете и седалките, за да се спаси от ударната вълна. Заудря зверчето, мъчеше се да го откъсне от лицето си и отстъпваше нзад.
— Четири — произнесе Хелър.
Сетих се, че знае за петнадесетте секунди закъснение на гранатата.
Хелър се отблъсна от металната мрежа и се приземи върху площадката!
Силва още се бореше с котарака. Но едната му ръка се плъзна в чантата.
Извади я, стиснала моя „Колт Булдог“.
Животното не се отделяше от лицето му, писъците му бяха кошмарни.
Хелър се затича, за да заобиколи.
— Седем.
Вече и Силва виеше и крещеше мръсотии. Започна да налага котарака с дамската чанта.
Сплетената от прежда торба се пръсна.
Котаракът с мощен отскок побягна към отворената врата на сувенирния щанд.
Обезумял от болка, Силва метна чантата след него.
Приклекна в заплашителна поза, въртеше насам-натам цевта на „Колта“.
Хелър достигна барикадата от сакове и седалки до стената на снекбара.
— Десет — прошепна той.
Прикри се!
Силва го забеляза. Не искаше да прибързва. Ако стреляше само по темето пред очите си, можеше да разчита единствено на щастливата случайност.
Направи няколко крачки назад.
Скочи върху парапета, за да се прицели отвисоко.
— Дванадесет — каза Хелър.
Силва натисна спусъка!
Куршумът се заби в сака пред Хелър.
Силва се покатери по оградата.
И стреля отново!
— Четиринадесет — отбеляза Хелър.
Прилепи се към плочките. Всички звуци заглъхнаха, щом здраво притисна длани към ушите си и навря лицето си в сака.
БУУУМ!
Тътенът проникна дори през предпазващите го ръце.
Той вдигна поглед.
И видя как Силва летеше високо горе!
Вятърът подхвана тялото и Силва се понесе над нощния Ню Йорк, все надолу. Хелър отиде до оградата и надникна.
Виждаше само празен мрак.
Върна се. Огледа се. На мястото на експлозията личеше само плитка вдлъбнатина. Нищо набиващо се в очи. Отиде да вземе огромната чанта на Силва.
Наоколо като че нямаше никакви други улики, с изключение на саковете.