Хелър прелистваше паспортите. Все същото лице на снимките, но с различни имена. Стигна до щатския паспорт. Ръцете му трепнаха.
ГУНСАЛМО СИЛВА!
Хелър прикри текста с длан и показа само снимката на Бум-бум.
— Кой е този?
Очите на Бум-бум се изцъклиха.
— Исусе Христе! Ами че това е ГУНСАЛМО СИЛВА!
Хелър също погледна паспорта.
— Благодаря. Само исках да съм сигурен. Но кой Гунсалмо Силва, откъде е?
— Sangue di Cristo!3 — почтително възкликна Бум-бум. — Ти току-що си пречукал Гунсалмо Силва!
— Котаракът свърши работата — обясни Хелър. — Той е професионален убиец. Има досие, дълго колкото опашката му. Навсякъде са разлепени обяви, че го издирват. И той ей сега се е измъкнал от панделата. Гледай да не го изпортиш, че току-виж, му лепнали доживотна присъда.
— Гунсалмо Силва — прошепна все още слисаният Бум-бум. — Абсолютният връх в занаята. Исусе! Ей, Джет, че значи точно Гунсалмо се беше разпльокал по цялото Пето авеню! Хвърлил си го от наблюдателната площадка! — добави, осенен от внезапно прозрение.
— Моите показания срещу тези на котака — каза Хелър. — Обаче той ще се позове на Петата поправка. Стига си увъртал, Бум-бум. Това куршумоустойчиво одеяние е прекалено малко за мен. Но като гледам, на тебе ще ти е точно.
— Я почакай — спря го Бум-бум. — Какви ги приказваш?
— Не е важно какво приказвам, а какво има да става. Знаеш ли онова магазинче за костюми под наем на 37-ма? Тръгвай натам.
Бум-бум това и направи, а котаракът довърши сметаната, покатери се в скута на Хелър и с дълбока въздишка се унесе в сън.
Спряха пред овехтяла двуетажна постройка с магазин за костюми на партера, явно на втория етаж беше жилището. Отдавна минаваше полунощ и магазинът беше заключен и със спуснати решетки.
Хелър излезе на улицата и силно натисна звънеца зад решетката.
Горе с трясък се отвори прозорец, плешива глава се подаде навън.
— Още е сатфорено! Фърфи си!
Хелър отстъпи назад. Извика:
— Няма ли една стотачка да помогне в отварянето?
— Тофа е хубаф ключ! Сега ще слизам! Ти никъде да не ходиш!
Не след дълго вече бяха в магазина. Собственикът слезе по бяла нощница и чехли, беше наметнал черно елече на раменете си.
Хелър му подаде стодоларова банкнота.
— Искам да огледам — каза той.
— Биснес фърфи толкофа лош, че с такъф пари можеш купиш цялото магасин — отвърна собственикът.
Хелър минаваше край подредените дрехи, имаше какви ли не. Стигна до рафт, където всичко беше черно. Черни рокли, черни шапки, черни воали. Местеше поглед от тях към Бум-бум, мереше на око размерите. Измъкна един костюм.
Подаде на Бум-бум защитния екип.
— Влез в онази кабинка и облечи това.
Бум-бум замърмори, но направи каквото му казаха.
После Хелър му подаде черните дрехи.
— О, не! — викна Бум-бум.
— О, да — натърти Хелър. — Последният вик на модата.
Бум-бум яростно се намъкна в дрехите.
— Какво ли не ми се налага да търпя!
Хелър намести шапката на главата му и пусна воала.
— Боже мили! — изпъшка Бум-бум, застанал пред огледалото. — Ако някога разберат за това в „Сардине“, няма да го преживея!
Хелър даде на собственика още петдесет долара.
— Ще ви върнем костюма.
Мъжът възрази:
— Nein, nein, садръж го! Много имаме като тофа. Продафаме ги за погребения.
— Надявам се да не е за моето! — възкликна Бум-бум.
— Да отидем и да видим — предложи Хелър.
Четвърта глава
Бум-бум каза:
— Този писан ти действа много зле. Метачите не се возят в таксита и да пукна, ако ги возят възрастни жени!
— Това ни е домашното по G-2 — Хелър явно говореше за военното обучение. — Ние сме шпиони, действащи под прикритие.
— О, така ли? — промърмори Бум-бум.
Хелър разглеждаше багажната квитанция. На нея пишеше:
ЦЕНТРАЛНО ГРАДСКО ЛЕТИЩЕ
ЕДНО ДЕНОНОЩИЕ
Обясни на Бум-бум точно накъде трябва да кара. Градът беше притихнал. Завиха пред входа, който Хелър избра, и спряха под навеса, където обикновено чакаха такситата. Но там нямаше други коли. Мястото изглеждаше опустяло.
Хелър остави шапката си на задната седалка и настани котарака върху нея. Подаде на Бум-бум багажната квитанция.
— Чуй сега, Бум-бум, ще влезем вътре поотделно. Когато чуеш, че съм изтървал тази кофа, ще отидеш на гишето за багажа, ще представиш тази квитанция, ще вземеш каквото ти дадат и ще минеш по подземния проход до таксито. Ако викна „Пица!“, прикрий се. Схвана ли?