Изпълзях с помощта на количката до цветарския щанд. Тъкмо наближаваше Коледа и затова имаха огромни букети бели хризантеми. Въпреки скъпотията купих от най-хубавите.
На излизане убедих пубертетчето да не ги смачква в пакет, а да ги увие така, че да останат открити отгоре.
Излязох навън и си намерих едно по-тъмно местенце. Покрих носа си с плътна кърпа и колкото можах по-ловко с тези бинтовани ръце извадих червения пипер и грижливо намазах всяко цвете. Много време ми отне.
После захвърлих в боклукчийската кофа празната кутия от червения пипер и покрих букета отгоре.
Ликуващо предвкусвах какво ще се случи. Както винаги, мис Пинч щеше да отвори вратата, насочила пистолет към мен. Аз щях да й кажа: „Вие ме излекувахте от мъжката ми зверщина и ви поднасям това, за да изразя най-добрите си чувства.“ А тя щеше да каже: „О, колко мило!“, да вземе букета, да дръпне хартията, за да види цветята и да ги помирише! Само от това се нуждаех. Докато се свива в кихане, щях да й отнема пистолета. И да я ударя с него по главата. Щях да я завлека до онова легло и да приложа всеки наличен в стаята инструмент за мъчения, докато науча комбинацията. А Кенди? Нея просто щях да гръмна в червата и да се смея, докато се гърчи.
Спрях такси. Остави ме на една пресечка от целта, за да не могат после да проследят пътя ми до местопрестъплението.
Беше много тъмно. Беше отминал часът на най-натовареното движение. Трябваше да са вкъщи.
С последни сили се примъкнах до сградата. Свлякох се по стъпалата до входа на мазето. Уверих се, че никой не стои зад гърба ми. Натиснах звънеца.
Стъпки.
Успех!
Беше мис Пинч!
Облечена в мъжки панталон и риза. Както подозирах, държеше револвер.
Отвори вратата и решетката, после отстъпи навътре.
Казах й:
— Мис Пинч, вие ме излекувахте от мъжката ми зверщина и ви поднасям това, за да изразя най-добрите си чувства.
Протегнах ръка с цветята.
Но събитията не се развиха според сценария.
— Цветя ли? — попита тя. — Ах, ти, мръсен „бибипец“! Значи си намислил да ми отнемеш Кенди, а? Ами да вървиш по дяволите!
Сграбчи увития букет.
Избута ме назад с оръжието.
Плясна цветята на мръсната площадка пред вратата.
И ги стъпка!
Яростно захвърли настрани капака на боклукчийска кофа. Изтръпнах от гръмкото дрънчене.
Без да сваля поглед от мен и без да отмества цевта на револвера, тя препречи пътя ми за бягство нагоре по стъпалата, после взе унищожения букет и го метна в кофата.
Изведнъж замръзна неподвижно.
Леко подуши въздуха.
Много предпазливо помаха с ръка, за да усети на какво вонеше от кофата.
— Червен пипер! — изръмжа тя. — Ах, мръснико „бибипски“!
Напразно се опитвах да й кажа, че сигурно така смърди развалената риба. С недвусмислено движение ми показа, че е готова да ми смачка главата с револвера, и ме принуди да вляза.
Заключи решетката и вратата.
Стреля толкова близо до лицето ми, че изгорелият барут ме опърли.
— Ще броя до десет, за да се съблечеш! — излая тя. — А после ще ти гръмна „бибипите“! ЕДНО!
Бързо се измъкнах от палтото.
— ДВЕ!
Едновременно свалих сакото и обувките.
— ТРИ!
Бях се съблякъл. Не разбирах защо още броеше.
— ЧЕТИРИ!
А, шапката. Бях забравил шапката! Светкавично я захвърлих в ъгъла.
За нула време ме разпъна окован на онова прокълнато от Боговете легло!
Когато заключи последната окова, тя остави револвера.
— Значи обичаш червен пипер? Добре, винаги трябва да отстъпваме пред мъжкия шовинистичен стремеж за надмощие. — Обърна се и с напевен глас извика към вътрешната стая: — Кенди, миличка, тази вечер ще има мексикански tamales6 с лют пипер!
Тананикаше си мелодийка без думи. Свали си разата. Махна обувките от краката си. Изхлузи панталона. Отърва се и от бельото и остана гола. Още си пееше.
Кенди влезе срамежливо. Схвана какво имаше да става и започна да се съблича, но спря по средата и каза:
— О, мила Пинчи, накарай го да се обърне.
Пинч това и направи — зашлеви ме с опакото на ръката. Продължи да си мънка. Въпреки шамара гледах с все по-тревожни предчувствия.
Мис Пинч извади от чекмеджето някаква бяла престилчица, широка десетина сантиметра, нищо не закриваше. Върза я на кръста си. После взе шапка на готвач, висока и колосана до твърдостта на ламарина. Закачливо я накриви на главата си.
След това върза на врата на Кенди малка ленена салфетка. Дори не прикриваше внушителните голи гърди. Настани Кенди на дивана, където тя зачака с разтворени колене, вперила към мен постепенно нагорещяващ се поглед.