Поговориха за Лоис Кук и трите й издадени творби.
— Романи? Не, Питър, не точно романи… Не, нито сборници разкази… просто Лоис Кук, съвсем нова литературна форма…
Поговориха и за състоянието, което тя наследила от няколко поколения заможни търговци, и за къщата, която възнамерява да построи.
Едва когато Тухи стана да го изпрати до вратата, Кийтинг забеляза колко крехък изглежда на малките си крака. Тухи рязко направи пауза, после каза:
— Между другото, имам чувството, че ни свързва някаква лична връзка, но за нищо на света не мога да се сетя… о, да, разбира се. Моята племенница. Малката Катрин.
Кийтинг усети, че чертите му се опъват, че не бива да допуска да обсъждат този въпрос. Усмихна се насила, вместо да възрази.
— Разбирам, че сте сгодени?
— Да.
— Прекрасно — каза Тухи. — Колко прекрасно. За мен ще бъде удоволствие да съм ти чичо. Много ли я обичаш?
— Да — каза Кийтинг. — Много.
Произнесе го без усилие и отговорът прозвуча сериозно. За първи път прояви искреност пред Тухи и му показа колко важно е това за него.
— Прекрасно — каза Тухи. — Любов между млади. Пролет, утро и кутия шоколадови бонбони от бакалията за долар и четвърт. Изключително право на боговете и филмите… Наистина одобрявам, Питър. Мисля, че е прекрасно. Не би могъл да направиш по-добър избор от Катрин. Тя е от хората, за които светът е без значение — светът с всичките си проблеми и възможности за изява — да, без значение, защото е невинна, прелестна, красива и анемична.
— Ако смятате… — започна Кийтинг, но Тухи се усмихна сияйно и топло.
— О, Питър, разбира се, знам. И одобрявам. Аз съм реалист. Мъжът винаги упорито се прави на магаре. Хайде, нека не губим чувството си за хумор. Чувството за хумор е най-святото нещо. Въпреки всичко винаги съм харесвал приказката за Тристан и Изолда. Тя е най-прекрасната приказка на всички времена — след тази за Мики и Мини Маус.
IV
„… Четка за зъби между челюстите четка за зъби четка четка зъби челюст пяна купол в пяната римски купол у дома дома между челюстите Рим купол зъби четка за зъби клечка за зъби джебчия гнездо ракета…“8
Питър Кийтинг примигна с нефокусиран поглед, сякаш за да се вгледа надалеч, но остави книгата. Тя беше тънка и черна. Заглавието гласеше с алени букви: „Облаци и мъгли“ от Лоис Кук. На обложката пишеше, че в нея госпожица Кук разказва за пътешествията си по света.
Кийтинг се облегна, изпълнен с усещане за топлина и благоденствие. Книгата му хареса. Тя превърна неделната му закуска в дълбоко духовно преживяване. Сигурен беше, че е дълбоко, защото нищо не разбираше от книгата.
Питър Кийтинг никога не бе изпитвал нужда да изразява абстрактни възгледи. Но разполагаше с техен ефикасен заместител. Имаше непоклатимото и неоспоримо кредо: „Възвишено е само недостижимото; велико е единствено неподлежащото на размисъл; дълбоко е само онова, чието дъно е невидимо за очите.“ Така си спестяваше всякакви опити за досег, размисъл или съзерцание и се отнасяше иронично към онези, които правят такива опити. Затова изпита наслада от писанията на Лоис Кук. Почувства се извисен от способността си за ответна реакция на абстрактното, дълбокото, идеалното. Тухи бе казал: „Съвсем просто е, звук като звук, поезия на думите като думи, стил като бунт срещу стила. Но само най-изтънченият ум може да го оцени, Питър.“ Кийтинг реши, че може да поговори за книгата със своите приятели и ако те не са я разбрали, значи ги превъзхожда. Не е нужно да обяснява с какво ги превъзхожда — съвсем просто е, „превъзходство като превъзходство“, автоматично отказвано на всеки, който иска обяснения. Книгата му хареса.
Хапна още една препечена филия. На масата беше обемистият неделен вестник, оставен от майка му. В този миг се почувства силен и уверен в тайното си духовно извисяване, готов да се изправи срещу целия свят, изпълнил вестника. Разтвори приложението с илюстрациите. Смая се. Имаше репродукция на скица: „Енрайт Хауз“ от Хауърд Роурк.
Още преди да прочете текста, още преди да види отривистия подпис в ъгъла на скицата знаеше, че никой друг не може да измисли и създаде такава сграда. Рисунката излъчваше и ведрост, и сила. Линиите, нанесени с молива върху хартията, приличаха на високоволтови проводници, изящни и безвредни за окото, но опасни за пипане. Сградата се издигаше върху широк терен до „Ист Ривър“. Приличаше на извисил се към небето масив от планински кристал. Развихрен, фантастичен устрем, стегнат в суров математически строй; прави линии и изчистени ъгли, пространство, насечено с кама, но изящно и хармонично като ювелирно творение; невероятно разнообразие от неповторими форми, всяка от които неизменно поражда следващата и изгражда цялото, така че бъдещите обитатели да не попаднат в кубични клетки, съставящи кубична купчина от клетки, а всеки да има отделен дом, вграден заедно с другите домове като кристал в скалата.
8
На английски звучи като скороговорка: „… toothbrush in the jaw toothbrush brush brush tooth jaw foam dome in the foam Roman dome come home home in the jaw Rome dome tooth toothbrush toothpick pickpocket socket rocket…“ — Бел.прев.