Влакът спря и той се обърна към нея. Не си стиснаха ръце, не си казаха нищо. Стояха изправени един срещу друг, като военни след команда „мирно“. Тя вдигна куфара си и се качи във влака. След минута влакът потегли.
VI
Чък: А защо не ондатра? Защо човекът си е въобразил, че е нещо повече от ондатрата? Животът тупти във всички полски и горски твари. Животът е песен за вечна печал. Безкрайна печал. Песен на песните. Ние не разбираме — но мигар някой го е грижа дали разбира? Само счетоводителите и педикюристите. И раздавачите. Ние само обичаме. Сладката Тайна на Любовта. Останалото е без значение. Дайте ми любов и пуснете всички философии през кюнеца в комина. Щом Мария приютила бездомната ондатра, сърцето й се разтворило и се изпълнило с живот и любов. Ондатрата е добър заместител на визона, но това не е най-важното. Най-важното е животът.
Джейк: (нахлува) Кажете, момчета, има ли някой пощенска марка с лика на Джордж Вашингтон?
Завеса.
Айк затвори ръкописа си и пое дълбоко въздух. Гласът му пресипна, след като чете на глас цели два часа. Прочете кулминацията на пиесата си на един дъх. Погледна към слушателите, усмихвайки се със самоирония, с дръзко вдигнати вежди, но с умоляващи очи.
Елсуърт Тухи седеше на пода. Потърка гръб в крака на един стол и се прозя. Гъс Уеб, излегнат по корем насред стаята, се обърна по гръб. Ланслът Клоуки, кореспондент в чужди страни, се пресегна, взе си чашата с уиски и я пресуши. Джулс Фауглър, новият театрален критик на „Банър“, остана неподвижен. Не бе помръднал в продължение на два часа. Домакинята Лоис Кук вдигна ръце, изви ги, протегна се и каза:
— Господи, Айк, ужасно е.
Ланслът Клоуки промърмори:
— Лоис, къде държиш джина, моето момиче? Не бъди толкова стисната. Не познавам по-лоша домакиня от теб.
Гъс Уеб каза:
— Не разбирам от литература. От нея няма никаква полза. Губене на време. Писателите трябва да бъдат ликвидирани.
Айк се разсмя пронизително.
— Гадно, а? — Размаха ръкописа. — Наистина супер гадно. За какво мислите, че съм го написал? Само ми кажете може ли някой да напише нещо по-кофти. Най-слабата пиеса под слънцето.
Не бяха на официална среща на Съвета на американските писатели. Събраха се неофициално. Айк бе помолил неколцина приятели да изслушат най-новата му творба. До двадесет и шестата си година бе написал единадесет пиеси, но нито една не беше поставена.
— По-добре се откажи от театъра, Айк — каза Ланслът Клоуки. — Писането е сериозна работа. Не е за всеки помияр, който иска да се пробва. — Първата книга на Ланслът Клоуки, в която разказваше преживелиците си в чужбина, беше бестселър десета седмица.
— Така ли, Ланс? — изрече Тухи бавно и любезно.
— Добре де — сопна се Клоуки, — добре. Дайте ми питие.
— Ужасно е — каза Лоис Кук, клатейки уморено глава. — Не може да е по-ужасно. Толкова ужасно, че е направо чудесно.
— Топки — каза Гъс Уеб. — Защо изобщо идвам тук?
Айк запрати ръкописа към камината. Той се удари в телената преграда и падна на пода с разтворени и смачкани тънки страници.
— След като Ибсен може да пише пиеси, защо да не мога и аз? Той е добър, мен не ме бива, но това не е достатъчна причина.
— Може би не в космическия смисъл — каза Ланслът Клоуки. — Но все пак теб не те бива.
— Излишно е да го повтаряш. Аз го казах преди теб.
— Тази пиеса е върховна — изрече нечий глас.
Гласът беше бавен, носов и отегчен. Прозвуча за първи път тази вечер и всички се обърнаха към Джулс Фауглър. Един карикатурист му бе направил шарж, който представляваше два увиснали кръга — голям и малък: големият беше коремът му, а малкият — долната му устна. Носеше прекрасно скроен костюм в цвят, който наричаше „merde d’oie“10. Никога не си сваляше ръкавиците и ходеше с бастун. Беше виден театрален критик.
Джулс Фауглър протегна бастуна си, закачи ръкописа с дръжката и го издърпа по пода до краката си. Не го вдигна, но повтори, гледайки надолу:
— Тази пиеса е върховна.
— Защо? — попита Ланслът Клоуки.
— Защото го казвам аз — отвърна Джулс Фауглър.
— Шегуваш ли се, Джулс? — попита Лоис Кук.
— Никога не се шегувам — каза Джулс Фауглър. — Просташко е да се шегуваш.
— Изпрати ми два билета за премиерата — подигра се Ланслът Клоуки.