Погледнаха надолу към хола, после се спогледаха.
— Ужасно — каза Доминик.
— Великолепно — каза Роурк.
— Не може да ти помогне, каквото и да направи.
— Знам, че не може да ми помогне. Но това няма значение.
— Рискува всичко, което има, за да те спаси. Но не знае, че ще ме загуби, ако те спаси.
— Доминик, кое ще е по-зле за него — да загуби теб или да загуби битката си? — Тя кимна разбиращо. Той добави: — Знаеш, че не аз съм този, когото иска да спаси. Аз му служа само като оправдание.
Тя вдигна ръка, докосна скулата му и леко притисна към нея върховете на пръстите. Не си позволи нищо повече. Обърна се и продължи към спалнята. Чу как той затвори вратата на стаята за гости.
„Мигар не е знаково — писа Ланселът Клоуки в авторски коментар, — че Хауърд Роурк е подкрепян от вестниците на Уайнънд? Ако някой има съмнения към моралните аспекти на този потресаващ случай, ето доказателството кое какво представлява и кой какво отстоява. Вестниците на Уайнънд — тази крепост на жълтата преса, на вулгарността, корупцията и политическите скандали, това организирано оскърбление срещу обществените вкусове и благоприличието, този интелектуален подземен свят, управляван от човек, който разбира от принципи по-малко от канибал — вестниците на Уайнънд са достойни застъпници на Хауърд Роурк, а Хауърд Роурк е техен достоен герой. След като посвети целия си живот, за да взривява почтеността на пресата, сега е съвсем нормално Гейл Уайнънд да подкрепя още по-безмилостен бомбаджия.“
„Всички приказки, които се сипят около нас — каза Гъс Уеб в публична реч, — са пълен боклук. Ето за какво става дума. Този тип Уайнънд се е нагушил много, ама наистина много през всички тия години, одирайки кожите на баламите с рекета в недвижимите имоти. Да не би да му е драго, че държавата се намеси със сила и го изтика, за да може хорицата да имат чист покрив над главите и модерен клозет за децата си? Можете да си заложите ботушите, че не му е драго, хич не му е драго. Работата е нагласена между двамата — Уайнънд и неговото рижо приятелче, и ако питате мен, приятелчето е взело добри пари от господин Уайнънд, за да свърши тая работа.“
„Имаме информация от безупречен източник — писа един радикален вестник, — че «Кортланд» е само първа стъпка в гигантски заговор за проваляне на всеки жилищен проект, на всяка държавна електроцентрала, пощенска служба и училище в САЩ. Начело на заговора са Гейл Уайнънд — както се убедихме — и други оядени капиталисти като него, включително някои от най-големите мангизлии.“
„Твърде малко внимание се обръща на женския аспект в този случай — писа Сали Брент в «Ню Фронтиърс». — Ролята на г-жа Гейл Уайнънд със сигурност е много подозрителна, най-меко казано. Не е ли изключително интересно съвпадение, че точно г-жа Уайнънд толкова услужливо отпраща пазача в точния момент? И че сега съпругът й шумно защитава г-н Роурк? Ако не бяхме заслепени от глупаво, излишно и старомодно кавалерство, когато е замесена тъй наречена красива жена, нямаше да позволим тази част от случая да бъде подмината. Ако не ни плашеше общественото положение на госпожа Уайнънд и мнимият престиж на нейния съпруг — който се прави на пълен глупак, — бихме задали няколко въпроса за историята, че тя едва не загинала при експлозията. Как да сме сигурни, че е станало точно така? Лекарите могат да бъдат купени, както всеки друг, а г-н Гейл Уайнънд е експерт в тази област. Ако поразсъждаваме над всичко това, може би ще съзрем нещо, близко до най-отвратителния начин на живот.“11
„Позицията, която зае пресата на Уайнънд, е необяснима и позорна“ — писа кротък консервативен вестник.
Тиражът на „Банър“ спадаше от седмица на седмица, спадаше стремително като асансьор извън контрол. Лепенките и копчетата с надпис „Ние не четем Уайнънд“ се множаха по стените, в метрото, на автомобилните стъкла и реверите на палтата. Кинопрегледите на Уайнънд бяха освирквани в киносалоните. „Банър“ изчезна от вестникарските щандове. Вместо да го излагат, продавачите го криеха под щанда и го даваха неохотно, само при изрично поискване. Почвата беше подготвена, стълбовете бяха отдавна подкопани; случаят „Кортланд“ нанесе последния удар.
Роурк беше почти забравен в бурята от възмущение срещу Гейл Уайнънд. Най-гневно протестираха самите читатели на Уайнънд: женските клубове, свещениците, майките, дребните търговци. Наложи се да държат Алва Скарет далеч от стаята, където всеки ден се трупаха купища писма до редакцията. Отначало той четеше писмата, но после приятелите му се заеха с тази работа, защото се опасяваха да не получи сърдечен удар.
11
„design for living“ — намек за едноименната пиеса на Ноел Кауърд от 1932 г. — Бел.прев.