— Някои от тези стоки са страхотни — казах. — Нищо ли не ти хареса?
— Просто исках да се разведря… — отвърна тя. — Да тръгваме.
Повървяхме до портата Яфа и влязохме в Стария град, където разгледахме още малко забележителности. После решихме да се върнем в хотела да си починем. След обяда бе започнал Шабат25. Доста магазини и музеят „Кулата на Давид“ бяха затворени. А на нас ни предстоеше интересна вечер.
Във фоайето на „Цар Давид“ имаше голяма група, която чакаше за настаняване.
Изглеждаха като разглезени финансисти, дошли от всяко кътче на планетата. Докато стоях и ги гледах, чакайки да пристигне асансьорът ни, забелязах дребен мъж в тъмен костюм, който ме наблюдаваше над ръба на вестника си. Той стоеше до една от египетските колони. Във вида му нямаше нещо отличително: беше младолик, тъмнокос, с обикновена физиономия… Приличаше на бизнесмен. Ала аз веднага настръхнах. Дали завръщането ни бе разкрито?
Не казах нищо на Изабел. Не исках да я плаша. А и бе възможно да ме гони параноята. Решихме да се нахраним, преди да тръгнем към апартамента на Кайзер в десет. В този час щеше да е достатъчно късно, за да са се прибрали хората от улиците, но не толкова, че да привлечем внимание. Бях купил отвертка и фенерче от малък железарски магазин в Стария град.
След ранната вечеря в хотелския бар „Ориентал“ който представляваше тихо и закътано заведение с дървен под, се върнахме в стаята си и се приготвихме за малката си акция. Така я наричаше Изабел.
Може и да не сме възможно най-големите професионалисти, но вероятно бяхме по-добре подготвени, отколкото когато се намърдахме под „Света София“ в Истанбул. Тогава се озовахме в един пълен с вода тунел и ни се наложи да се бием с гигантски змиорки. Този път не очаквах нищо такова.
Повървяхме близо километър от хотела, преди да спрем такси. Не исках да разгласявам къде отиваме на таксиметровите шофьори от пиацата пред „Цар Давид“.
През целия път не проговорихме. Шофьорът ни остави на кръговото. Сигурно ни бе взел за най-мълчаливите туристи на света.
Когато пристигнахме до сградата, където се намираше бившият апартамент на Макс, всичко беше притихнало. Шабат в някои части на Йерусалим беше почти като Коледа в Лондон по отношение на тишината.
Уличните лампи жужаха нежно, когато Изабел отиде до входа на жилищната сграда. Този път нямаше да натиска интеркома, а щеше да се закашля високо, за да ме предупреди, ако се появеше опасност. Последното, което ми трябваше, бе някой от съседите да види как се катеря по сградата им.
Докато стоях пред блока, ми ставаше все по-ясна сериозността на това, което се канех да направя. Но нямах намерение да се отказвам. Побиха ме силни тръпки и вдишах дълбоко, за да се успокоя.
От другата страна на улицата, зад кипариси и един ред гъсти храсти, имаше подобни жилищни блокове. Разгледах всеки поотделно. Нямаше хора по балконите, слава богу, но много апартаменти светеха и на някои дори ясно се виждаха стаите вътре. Ако излезеха на терасите и погледнеха отсреща, щяха да съзрат спайдърменските ми изпълнения.
Трябваше бързо да свърша тази работа.
За щастие завесите на апартамента на приземния етаж на сградата на Кайзер бяха плътно затворени. Като доближих балкона, чух вътре да работи телевизор. Гледаха филм!
Сърдечният ми ритъм се ускори. Не беше 170 удара в минута, но натам отиваше… Сложих си тънките найлонови ръкавици, които бяхме купили следобеда.
Изведнъж силната музика от жилището бе последвана от мъртва тишина. Дъхът ми секна. Дали някой ме бе чул и бе изгасил телевизора?
Не смеех да помръдна. Пулсът ми биеше лудешки в ушите ми, докато накрая музиката отново гръмна и ми позволи да си поема дъх. Изпъшках и се заех да изкатеря стената на балкона им.
Протегнах се към дебелия пет сантиметра черен кабел, който пълзеше нагоре между жилищните сгради. Кабелът бе поставен във вдлъбнатина в стената, която щеше да ми помогне за катеренето, ако си сложех стъпалото в нея. Захванах се за кабела нависоко с лявата ръка, за да се стабилизирам, след което с дясната се протегнах за долния край на балкона над мен.
Не можах да го стигна.
Имаше тънък бетонен ръб, който се издаваше от долната част на балкона над мен. Нямаше да е достатъчно да ме задържи задълго, но можеше да ми позволи да си придвижа лявата ръка нагоре по кабела с още няколко сантиметра.
Тогава с дясната трябваше да успея да достигна балкона отгоре.
25
В юдаизма Шабат е последният, седмият ден от еврейската седмица, който е събота. На този ден евреите отбелязват седмия ден от Сътворението, на който, според Тората, Бог си починал след сътворяването на света за шест дни. По тази причина евреите не работят на този ден. — Б.пр.