— Мислех, че е просто „хаш“ — казах. — Кой, по дяволите, днес би използвал „хет“?
— Не можех да си представя как ханаанците са се появили изневиделица, за да оставят знака си в съвременен апартамент.
— Насоченият нагоре ъгъл на средната черта го посочва. А колкото до това, кой сега използва „хет“ е друг въпрос. — Той изпи чая си на един дъх и сложи чашата върху дългата грапава дървена масичка, която имаше вид на древна врата. Размърда се в стола си и продължи: — Виждал съм отпратки за „хет“ в една книга от двадесетте години на двадесети век. Тогава Йерусалим преминаваше през период на спиритуализъм. Тази буква стана символ за партиите тук, основани от един германски барон. Той и любовницата му, една австрийска красавица, бяха привлекли за целта всички емигранти, които се криеха тук: пропаднали руски графове, арменски дилетанти, заможни ливански ренегати… Всъщност това бяха повече оргии, отколкото партии. Мюфтията разбра за тях и двамата бяха прогонени от града от тълпа мюсюлмани. Едва не започна бунт срещу британците. Може да се каже, че тези събития подготвиха почвата за арабското въстание през двадесет и девета. Мюфтията смяташе, че британците не вземат достатъчно строги мерки към европейските хедонисти.
— Значи говорим за символа на хедонизма?
— Символът се е свързвал със смеха и хедонизма, но преди това се е използвал и за други цели.
— И какви са те?
— Това е древен символ за проклятие. Може да е бил сложен там, за да урочаса всяко разследване на случая.
Нещо ме гризеше заради този символ. Включих пак телефона си и погледнах снимката. Имаше нещо познато в нея. Но какво? Изключих телефона.
— Тревожа се за приятелката ти Сюзън Хънтър. Видът на този знак ме кара да се страхувам за нея още повече от преди — призна Шимон.
Той се замисли за миг, отпускайки се на стола. Беше мой ред да взема бутилката с водка. Налях си един пръст. Щях да имам нужда от нещо силно, което да ми помогне да заспя след пребиваването ми в апартамента на Кайзер.
— Това е водка златен стандарт от Москва. Приятелят ми от съседния апартамент я донесе. По-полека с нея.
Кимнах.
— Кажи ми… защо този знак „хет“ те кара да се страхуваш за Сюзън?
И после се сетих къде го бях виждал преди… Върху тениските на младежите, които ни бяха заобиколили на разкопките. Под знака имаше надпис Heaven’s Legion26. Дали някой се опитваше да ги замеси? Не можех да измисля никаква причина защо някоя организация ще си слага собствения символ на място, където е било извършено убийство.
— Ще ти кажа, но първо ми подай бутилката.
Подадох му я. Той я прибра в стъкленото шкафче, после се обърна към мен. Кожата му изглеждаше бледа и нездрава на слабата светлина от лампата в отсрещния ъгъл на стаята.
— Знакът дава обяснение за смъртта на Макс Кайзер. — Той ме гледаше втренчено, сякаш му бях усмърдял стаята.
Разтворих ръце нетърпеливо, подканяйки го да продължи.
— Той е бил принесен в жертва — заяви тихо Шимон. — Това е човешко жертвоприношение.
Усетих как физиономията ми се променя. Първо ме заля топла вълна, после през мен се разнесе мигновена студенина. Бях чувал за човешки жертвоприношения, разбира се, но те бяха извършвани преди стотици години. Такива неща не се случваха вече…
— За какво, по дяволите, ще принасят в жертва човек? — изумих се аз.
— Имало е три причини в ранната ханаанейска традиция — отвърна бавно Шимон. — За да се помоли богинята да промени времето, за да оздравее някой или за да бъде измъкнат от ръцете на Царицата на мрака, да бъде върнат към живот.
— Каква Царица на мрака? Ти шегуваш ли се?
— Не. Тя е богинята, която, според вярванията на ханаанците, контролирала подземния свят, земята на Мот. Такива данни са открити в надписите на глинени плочи от Рас Шамра в Сирия. Бяха преведени преди няколко години.
— Вярвали са в Царицата на мрака?
— Да, имам и нейна снимка. — Той отиде до библиотеката и извади една купчина академични документи. Прелиства ги в продължение на няколко минути. Най-накрая извади оттам тънко списание.
Шимон ми показа черно-бяла снимка на продълговата клиновидна плоча с алуминиева мерителна линия до нея. Върху плочата имаше редица знаци, обграждащи голямо изображение, направено от врязани линии в центъра й. Изображението беше на слабо момиче с изпъкнали гърди. В ръцете си държеше череп.