Катерим стръмните тесни улички на архитектурния резерват Батъри Пойнт с безукорно поддържаните исторически къщички, с миниатюрните им веранди и символични цветни градинки – все едно излезли от викторианска пощенска картичка. Мотаем се из антикварните магазини, прелистваме стари карти, литографии, любителски акварелни пейзажи, мерим шапки с воалетки в ретро бутиците, правим едно кръгче в ботаническата градина, снимаме архитектурни паметници, колебаем се известно време дали да влезем в музея на корабоплаването, но недоутолената ни жажда за слънце надделява – спускаме се пак надолу по склона към гравитационния център на градчето. Крайбрежната алея, обточена от край до край с кафенета, бирарии, ресторанти, павилиончета за пържена риба и картофи, пицарии и барове, ни мами с жива музика и тълпи елегантно облечени хора.
Вятърът е постихнал и в топлата привечер Хобарт ни очарова с чара на малките черноморски градчета. С мириса на водорасли, неспирния крясък на чайки, вкуса на ръжда и сол във въздуха, смесен с домашната миризма на пържена риба и туристическия полъх на парфюми. Изглежда сякаш целият град е излязъл за вечеря и разходка по пристана. Наконтен, небързащ, отпускарски. Включваме се неусетно в местния вечерен парад по неписания, но задължителен за всеки морски градец маршрут – край водата, яхтите, кръчмите. Не е трудно – просто следваме тълпата. Нейните течения и приливи ни изхвърлят вече по тъмно пред закотвено до пешеходната алея корабче, на което се продават пържени морски деликатеси. Пресни, направо от днешния улов. Напомня ми толкова много любими моменти от детството, просмукани с дъх на пържена цаца и панирани калмари…
Тасмания е столицата на морските дарове – тук се развъждат и ловят сьомга, скариди, стриди, миди, раци, омари, океански и речни риби от всякакъв вид и размер. Ако ще прояждам морски животни, тук му е мястото. Оттегляме се с горещата си мазна вечеря на безнадеждно оцвъкана от чайките пейка в компанията на оглушително спорещи гларуси и нежно припляскващи вълни.
Пържена тасманийска сьомга
Тасманийската сьомга е известна в цял свят. И не без причина. Австралийците също много си я уважават. Естествено, има безброй изискани, засукани рецепти, които се предлагат в най-скъпите ресторанти. Но всеки средностатистически австралиец ще ви каже, че най-добрата сьомга е прясна и пържена.
Нарежете филето на филийки с дебелина 1 – 2 сантиметра или на тесни ивички. Разбийте добре един белтък с половин чаша мляко. В плоска чиния размесете брашно с черен пипер и сол. Оваляйте всяко парче риба в брашното. Щедро. Натопете бързо в млякото и пържете в предварително загрят тиган или фритюрник, докато добие златист цвят.
Сервирайте я топла със зелена салата, лимон, бяло вино или бира.
Притъмняващото небе ни поръсва с водни капки – първо деликатни и освежаващи, после все по-мокри и досаждащи. Вятърът внезапно охладнява неприятно. Аха, лятната ваканция свърши. Връщаме се в света на божието възмездие.
Нощният Хобарт ехти от музиката на безплатния рок концерт до пристанището и привлича неудържимо сeдемнайсетгодишната ми спътница. Аз се отправям в обратната посока – нагоре по баира. Съботната вечер трака с токчета по тротоара, смее се с младежки гласове, ръмжи с мотоциклетен бяс и дрънка дълго на китара от съседния хостел. Но поне строителното скеле се е отказало най-после от опитите си за летене, така че успявамe да поспим.
Дивият тасманийски запад
Неделното утро ни посреща с дъжд, вятър, студ и сивота. Пак! Този път всички в микробуса са с якета и зимни дрехи. Централното тасманийско плато и западните брегове, към които сме се запътили, са пословични с непредвидими обрати на времето и внезапно връхлитащи ниски температури дори посред горещо лято. На нас поне елементът изненада ще ни е спестен. Новият ни шофьор и водач опитва всички смешки в репертоара си, но без никакъв ефект. Меланхолия и апатия са затиснали спътниците ни. Отчаян, Грег прилага моята тактика – води ни на закуска. В Ню Норфолк. Най-тихият и безлюден град в света, сгушен зиморничаво в извивките на река Деруент. В единственото кафене и хлебарница на главната улица срещаме единствения жив човек наоколо – дребно червенокосо девойче, което чевръсто прави кафе за всички.