Отнело им е осем хиляди години да създадат най-голямата екосистема на Земята (горе-долу колкото е трябвало на хомо сапиенсите, за да унищожат всички останали екосистеми) с неизброимо видово разнообразие – над 1500 вида риби, 400 вида корали, 6 от общо седемте вида морски костенурки, всякакви морски бозайници, безчислени миди, полипи, медузи, молюски, скариди, раци, планктони, водорасли, птици. Дори хора и крокодили. В Големия бариерен риф са представени абсолютно всички таксонометрични класове на живите организми на нашата планета. Нещо като представителна извадка. Като Ноев ковчег, функциониращ вече 8000 години. Няма друго място Земята, което да може да се похвали със същото.
Всеки, който хвърли поглед към картата на Куинсланд, започва мигом да завижда на бризбънци, на които Големият бариерен риф им е на прага, дет’ се вика, на една ръка разстояние. Даже само на четири пръста. И продължава да си мисли така, дорде не погледне в долния ъгъл ситните цифрички с мащаба. Туристите в Австралия непрекъснато се оплакват, а жителите на континента непрестанно преоткриват колко огромна е страната всъщност и колко са безумни разстоянията, които трябва да се покоряват. Обикновено се измерват в хиляди километри и поне едноседмичен отпуск. Затова, макар винаги да е бил на челно място в списъка ми с „неща, които да видя, преди да умра“, Големият бариерен риф все ми се изплъзва. Но ето че най-после щастлива комбинация от великденски, военногеройски и първомайски национални празници ми дава великолепен прозорец от почивни дни, през които да прехвръкнем набързо хиляда и петстотинте километра до архипелага Уитсъндей Айлъндс.
Пътуваме с лек багаж. Какво му трябва на човек в тропиците? Бански, хавлия, джапанки и къси гащи. Е, хвърлили сме в чантите по една книжка за четене и по една рокля с презрамки, колкото да се правим на културни и култивирани (ако ни обземе подобно настроение). Самолетът се снишава за кацане над остров Хамилтън. Щом слизаме под плътната облачна пелена, Големият бариерен риф се ширва под нас в богата изложба на тъмнозелени нефритени огърлици и накити, аранжирани артистично сред изобилие от тюркоазен сатен, воали от ефирна мъглица и лек дъждец. Явно извършваме аварийно кацане, защото под спуснатите колесници се вижда само ситно накъдрената изумрудена повърхност на лагуната. И прозиращите в плитчините тъмни петна на коралите. Eлероните се отварят, двигателите вият, удряме леко някаква земя все пак и колелата запрепускват по тясна асфалтирана пътечка, докато под крилата продължават да пробягват лазурни плажчета, заливчета и шамандури. Пилотът разсейва тревогите ми, като ни поздравява с добре дошли на островa. (Дори да сме кацнали аварийно, поне сме пристигнали на правилното място.) Самолетната писта свършва в океана. Което не оставя никакви съмнения – от тук нататък ще пътуваме по вода.
Архипелагът Уитсъндей Айлъндс се състои от 74 острова в средата на Големия бариерен риф, които били някога част от вулканичната планинска верига на континента. Повишаването на океанското ниво след последния ледников период наводнило долините и само върховете останали да стърчат сред аквамарина на Коралово море. Само седем от островите са населени (и то предимно с туристи). Останалите са защитени природни резервати, обявени от ЮНЕСКО за световно наследство. Стотици усамотени изолирани плажчета. Недокоснати! Безброй коралови рифове. Прекрасни! Кристални води. Топли! Фантастичен климат със средна годишна температура от 23 градуса. Идеалната дестинация за съвременни робинзоновски приключения. Той и лейтенант Джейми Кук (тогава още не бил прославен капитан) това ще да е имал предвид, като кръстил архипелага на календарния ден – Уитсъндей (Петдесетница) е седмата неделя след Великден – по примера на Робинзон Крузо, кръстил спътника си Петкан, щото го срещнал в петък.
Най-урбанизиран и индустриално развит от 74-те (под индустрия тук имам предвид само туристическата такава) е остров Хамилтън, който е подслонил и единственото летище в района. А център на цялата туристическа, развлекателна, адреналинова, гмуркаческа, ветроходно-плавателна, ваканционна, купонджийска, целогодишно нестихваща кипяща енергична активност е малкото градче, към което и ние сме се запътили, с подвеждащото име Еърли Бийч. (Така де – град ли е, или плаж? Ако бях банков служител, никога нямаше да отпусна заем на клиент, чийто адрес е на някакъв плаж. Ми той явно е битник и развейпрах, щом живее на плажа, а няма нормален адрес като честните трудови хора.)
Разходката с ферибота минава под знака на силен вятър, лек дъждец и изобилие от солени пръски. На смрачаване пристигаме най-после в хотела мокри, зъзнещи и рошави. Още не го знаем, но това ще е обичайното ни състояние през следващите няколко дни.