В късния следобед „Камира“ изпраща лилавата си надувна лодка да ни прибере обратно на бонбонената палуба. Ако има елегантен начин за качване в гумена лодка, аз още не съм го открила. Няма никакво достойнство в несръчното драпане по корем, за да прехвърлиш крак през високия подскачащ мокър хлъзгав борд, което всичките ми спътници практикуват. Поради липса на алтернативни техники следвам прилежно примерa им. Слизането от райските селения е несръчно и болезнено като грях.
Завръщането от плаване винаги е някак по-дълго. Вече сме се нагледали и навъзхищавали на безбрежните синеви (и небесната, и морската), носовете ни са изгорели болезнено, косите ни са пълни с пясък, солта щипе по кожата, вятърът се усеща по-студен през мокрите дрехи и хавлии, уморили сме се все да внимаваме къде сядаме и стъпваме, да не споменавам изобщо съмнителните удобства (и благовония) на химическите тоалетни. Умората налива олово в крайниците. Вятърът се е вманиачил в новото си хоби – плете кошници от косата ми и ги украсява с водни перли. Не е много добър в кошничарството, но компенсира с усърдие, което заплашва да ме остави плешива.
„Камира“ подхожда към входа на яхтеното пристанище с вдигнати платна в пълния си блясък и слава, окъпана в течното злато на залеза. Елегантна, екзотична, самоуверена. Съвършена илюстрация на масово разпространения мит, че ветроходството е само разголени мацки, вятър в платната и романтични залези.
Още разходки с лодки, гмуркане, излежаване по кораловите плажове. (Внимание! Да не се бъркат с пясъчните такива. Нямат нищо общо! По-скоро са родствени на планини от натрошено стъкло – издават същия звук и се сриват точно толкова коварно, ако някой безумец се опита да ходи по тях. И са точно толкова удобни и меки за излежаване, да споменавам ли изобщо режещи, в-петите-забиващи и между-ребрата-пробиващи?!) Още изследване на съвършено пусти пясъчни коси, малки безименни островчета, плуване с шнорхели сред приказните коралови градини, експедиции за фотолов на морски костенурки (до една неуспешни), срещи с делфини, безкрайно обличане и събличане на защитни костюми от ликра, разнообразно по трудност придвижване по бясно люлеещи се палуби и вече окончателно започва да ни писва от тропическата неизбежност да сме вечно мокри, рошави и зъзнещи.
Скорост
Ако си мечтаете да карате воден джет, значи нямате акъл. Ако пък вече сте карали, и малкото ви разсъдък е станал тотално негоден за употреба, разбит добре на айрян с хомогенна, ненагъната консистенция. Ами, добре дошли в клуба! C домашната ми любителка на високи скорости сме се записали на джет-ски екскурзия, ама не на плажа, където да разплакваме с безумни децибели децата и да стряскаме майките им, а на дълго лъкатушно пътешествие между островите на архипелага Уитсъндей. В открито море. С професионален водач. Целодневна.
Високите скорости започват още при запознанството ни с инструктора. Устата му се отваря и затваря с такава бързина, че със сигурност нарушава няколко физични и поне един речеви закон. Граматиката пада свидна жертва на превишената скорост. В комплект с фонетиката. Не сварвам да чуя, камо ли да слушам какво говори. Инструктажът свършва още преди да съм разбрала, че е започнал, и вече ни се раздават листовки за попълване. С тестове! Устата ми пресъхва от ужас, а сме още на сушата.
От теста става безпощадно ясно, че: няма правила за разминаване с насрещно/косо/напреко идващ трафик, просто е препоръчително да спазваме дистанция; желателно е да избягваме сблъсък с живи същества във водата – акули, хора, делфини, гигантски костенурки (не са споменати медузи и крокодили, но това не ми пречи да си ги представям най-образно в разнообразни джет колизии); завой се прави с даване на газ, не с отнемане, както сме свикнали да завиваме с автомобилите, и ограничението на скоростта в открито море е за минималната, не максималната такава – минимум 50 км/час.
Нямам време за умуване, защото инструкторът с бясна скорост ни изтръгва химикалките и тестовете от ръцете. Все тъй припряно ни раздава защитни костюми, спасителни жилетки, шапки, очила, бутилки с вода и не сварвам да видя още какво, докато с другата ръка вече събира дрехите и личните ни вещи в найлонова торба. Не човек, а торнадо! И устата му не спира да мели. От старание да чуя поне част от всичките указания, заръки, препоръки, информативни сводки, шеги, лични мнения и риторични въпроси не успявам дори да се стресирам подобаващо по повод на предстоящото преживяване. (Ужасно, ама ужасно ме е страх от високи скорости. И от водни стихии. Разбирай морета и океани, пък били те коралови, тихи или от други някакви разновидности.)